Футболът вече не е това, което беше. За добро или лошо, времената на калните до коленете играчи, елиминациите с драми и сълзи, неизвестните свръхестествени герои като Дукадам, Алън Кенеди и Маджер са минало.
Откъде се роди тази носталгия?
За тези, които са отраснали с химна на Шампионската лига, това е всичко във футбола. Целуфанът, луксозният бонбон вътре. Но тази кадифена ръкавица със синята звезда на емблемата е много повече финансов инструмент, отколкото футболно състезание.
Един мач от Лигата се превръща в гала спектакъл на спонсорите. Те командват парада. Ако си мислите, че фразата "футболът е пари" е преувеличена, идете на възловия мач от първия кръг в групите.
Купата тръгва на обиколка с една от фирмите спонсори. Избрани три звезди от миналото се усмихват половин ден като манекени в магазин за костюми на площадче край трофея, фенове се тълпят, за да се снимат с тях и лъскавата награда с големи уши. Защото вечерта вероятно няма да могат да видят същността - мача.
Билетите са умопомрачително скъпи.
Артикулите с логото на Шампионската лига са много повече от тези на отбора домакин. Бирата в шатрите на спонсорите е "златна" - не по-малко от 5 евро. На трибуните можеш да си купиш някаква книга, подобна на обикновените, традиционни програмки. В нея се разказва как футболът започва и завършва с Шампионската лига и преди нея играта е била в каменната ера.
Но най-страшна е ролята на УЕФА. На финала между Ливърпул и Милан прези 2007 г. двата велики клуба с милиони фенове получиха по 14 500 билета за 70-хилядния стадион. 28 хиляди пропуска се раздадоха, продадоха и подариха на фирми спонсори.
Останалите около 13 000 билета отидоха на разпродажба в интернет и за гърците по касите на стадиона седмици по-рано. Нима Ливърпул и Милан са по-маловажни от счетоводителите на банката или концерна за бира, които не могат да разпознаят Кака от Стив Финън, намествайки очилата си? Едва ли...
Заради тези спонсорски пари го има турнирът, ясно е. Но нали играта е за феновете. На мач в Шампионската лига това сякаш се забравя. Стадионът е опакован като огромен бонбон с рула, наплескани с логото. Музиката, ложите, всичко ти напомня, че това не е просто мач, а част от това донякъде гротескно и излъскано шоу. Вече почнаха протестите.
Феновете на Ливърпул пяха оглушително химна си "Вие никога няма да останете сами" в дъжда преди мача с Интер и не оставиха от уредбите да се чуе познатата песничка на Шампионската лига.
Да не пуснеш великата песен на Коп преди мача, за да се чуе мелодията на спонсорите и УЕФА - престъпление.
Агитката на Байерн първа издигна плакатите "Срещу модерния футбол", след като за един домакински мач с Валенсия се стигна до абсурда билетът да е 5 пъти по-скъп от този в съботата преди това с Фрайбург. Клубът обясни: УЕФА ни задължава да няма цени под 55 евро...
За тази лустросана опаковка се крие фалш.
На Милан - Манчестър Юнайтед преди няколко години 8000 англичани се пръснаха из целия стадион с фалшивите си билети, които дори логото с инфрачервен знак на Лигата на богатите не успя да спаси.
Финалът през 2007 г. бе провал №1 - тогава 5-6 хиляди фенове на Ливърпул останаха отвън, сбиха се с полицията, протестираха.
Но последваха нови издънки. Заради лицензната политика на Лигата румънският Униря игра пред 1000 фенове на букурещкия стадион "Генча". Така малкият клуб не успя да усети напълно сладостта от участието си в турнира - нямаше ги лудите му фенове по трибуните на собствения малък стадион. На него нищо му няма...
На Левски през 2006 г. бе заявено, че без 1500 паркоместа около стадион "Васил Левски" мачовете може и да идат в Солун, например. Клубът преобърна земята, за да успее да гарантира паркингите из Борисовата градина, пред бившия зоопарк, по ул. "Гурко".
А който е ходил на "Олд Трафорд" например, знае, че там няма и едно паркомясто в радиус 500 метра около стадиона, а и се затварят цели улици, за да се спре достъпът с автомобили до арената. Но дали УЕФА така смело ще тропне по масата пред Манчестър Юнайтед, както пред малкия български Левски?
С две думи - луксозна обвивка, вътре изгнил бонбон. Футболът тече по конвейра, създаден от УЕФА и спонсорите, на топката вече отдавна и неизличимо е белязан знакът за долара. Играта, която носеше огромно удоволствие с непридвидимост, романтика, равнопоставеност на всички, е минало.
Добре дошли в ерата на предизвестените мачове, скъпите билети, спонсорските разходки, огромните ложи и някак неестествено блестящите суперзвезди.
Сега до финала рядко се промъква някой извън обичайните заподозрени. В групите мачовете са приспивни. А на трибуните се чува мляскането на хапки и десертчета от хора с очила, които питат защо това момче с черното само обикаля топката...
