Във Висшата лига на Англия интрига традиционно има до последния кръг.
За нас в България дори по-интересно от това кой ще отпадне (цели пет отбора, от които в Чемпиъншип ще играят два - Блекбърн, Уулвърхемптън, Бирмингам, Блекпул, Уигън), кой ще се класира за Лига Европа (Тотнъм или Ливърпул) или кой ще завърши трети (Арсенал или Манчестър Сити) е това кой ще стане голмайстор - Бербатов или Тевес.
Вчерашното решение на Футболната асоциация да отмени по едно попадение на двамата от първия полусезон, записвайки ги като автоголове, бе доста странно и ненавременно, но, слава Богу, на практика не промени нищо.
Промяната обаче дойде от двата гола на аржентинеца срещу Стоук Сити снощи, с които той настигна Митко.
При така стеклите се обстоятелства е абсолютно задължително сър Алекс Фъргюсън да пусне българина като титуляр в последния мач у дома срещу Блекпул и той ще го направи - както за да даде шанс на Бербатов за голмайсторската титла, така и за да получат почивка и да не рискуват да се контузят в този протоколен за „червените дяволи" титулярите през пролетта Ернандес и Рууни преди финала за Шампионската лига седмица по-късно.
Ротацията на състава е едно от основните оръжия, чрез които шотландецът печели титли в богатата си кариера на най-голям треньор в съвременния футбол и може да се очаква, че и догодина той ще разчита на Бербатов - и заради това, че не би се лишил от нападател, който вкара достатъчно голове, за да стане пръв стрелец в Премиършип кажи-речи за половин сезон редовна игра, и защото досегашната му дългогодишна практика като мениджър на Манчестър Юнайтед показва как действа той в подобни случаи.
Примерът с Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяер, които през повечето време бяха резерви на Анди Коул и Дуайт Йорк, но никой не може да каже, че са били второстепенни футболисти за успехите на отбора, а и двамата имат по един сезон като водещ голмайстор и най-важен нападател, е достатъчно красноречив в случая. Просто Фърги обича да разполага с повече от двама суперкласни играчи в атаката си - а и кой треньор не би искал това!
Така беше и преди няколко години със самия Тевес, който предпочете да е номер едно в Манчестър Сити, вместо да се бори за признание и титулярно място в Юнайтед, но самият сър Алекс искаше аржентинецът да остане.
Приказките за нечестно отношение към Бербатов и възприемането като някаква обида на една свръхобикновена мъжкарска шегичка на Фъргюсън са си чиста нашенска национална комплексарщина, защото кой, ако не шотландецът с дванайсетте титли, знае най-добре кого да пусне и кого не.
В този смисъл вчерашното изказване на мениджъра на Митко Емил Данчев, че той никъде няма да ходи, ами си остава в Манчестър Юнайтед и следващия сезон до изтичането на договора му, е поредната доза трезв разум на фона на бодряшките призиви за напускане, идващи от България, и на постоянните медийни измишльотини в Англия, пращащи го къде ли не.
Като титуляр или като резерва, Бербатов си намери мястото в Манчестър Юнайтед и при липса на реална оферта от страна на друг също толкова велик клуб от Италия, Германия или Испания, няма защо да ходи другаде.
А дори и да има такава, какъв му е зорът да си тръгва от отбора, с който в неделя ще стане голмайстор на най-гледаното и атрактивно първенство в света!
