Ферарио Спасов води Ботев с примка на шията, знаейки за смяната си. Ясно е, че шефовете са го уволнили вече, независимо дали заместникът му ще се казва Мъри Стоилов или Жозе Моуриньо. Те и двамата няма да имат шанс, ако подкрепата за действията им от ръководствота е като за Ферарио.
Какво са очаквали босовете за една есен след завръщането на отбора в елита? С напълно обновен състав, без време за сработване. С промени в спортно-техническия щаб, с идване на спортен директор без никакъв опит.
Не един голям треньор е казвал, че за да има ясни белези от работата на един специалист с отбор, са нужни поне два цикъла. В страни като нашата това значи - две подготовки и два полусезона. Как в Пловдив разбраха, че Феро не става?
Човекът загуби от Левски, но в никакъв случай без Ботев да бъде сериозно надигран, и то в София. Направи реми с ЦСКА, но тимът му не игра слабо. Падна със спорни отсъждания от Лудогорец, но пък би в Ловеч, където никому не е леко. На път бе да спечели и дербито с Локо, но пак спорна ситуация с изгонването на Бобан Грънчаров предаде тима в края и с 10 души Ботев не издържа - 2:2.
Това в никакъв случай не са лоши резултати за един напълно нов отбор, и то след десетгодишното му изгнание и вегетиране из дъното на „А" група, втора дивизия и дори аматьорските лиги. Ботев е голям клуб, феновете искат успехи, но... трябва и реализъм. И най-вече да не се влиза в българската спирала на глупостта с постоянни треньорски смени и катаклизми след 2-3 неубедителни резултата. Ботев е на 10 точки зад Лудогорец и на 2 зад четвъртия, което е последната европейска квота.
Но това е положението у нас.
Дано следващият треньор получи повече кредит на доверие. Иначе, и Моуриньо да се казва, в Пловдив няма да му се случи нищо специално. Най-много да го напсуват или дори ударят.
