В началото бе ДФС. Абревиатура на Дружество за физкултура и спорт. После дойдоха ОСК - Обединени спортни клубове. Сега са само ФК (Футболен клуб), СК (спортен клуб) или ВК (Волейболен клуб)...
Както и да се наричат обаче, продължават да нямат бази и през година да се люшкат от привличане на скъпи състезатели от чужбина до закриване, фалит и драматично оцеляване в ръцете на общината. Или в ролята на играчка на някой нов бизнесмен с големи амбиции в спорта и голяма пура. Временна, лъскава и бързо омръзваща.
Спортните проекти у нас са провал. В двете десетилетия на паметници нерукотворни и почти нищо реално изградено, спортът, и особено футболът, са прекосявани от метеори с много заряд, пари и планове. Но почти няма модел, който да е изградил нещо стабилно и непреходно.
Черноморец отива на кино. Който не го е разбрал да се приготви за тъжния летен край. На играчите вече е обявено, че до края на сезона ще ритат за здраве, без премии. В базата се спират всички инвестиции, скъпите футболисти отиват на сергията, а ръководството вероятно ще се смени постепенно след промените, очаквани в "Петрол".
Но най-важният въпрос е не на кое място ще завърши отборът, а какво ще се случи с ремонтирания и изглеждащ добре стадион. Както и с доста напредналото строителство на "Гнездото на акули". Поне на снимките изглежда една чудесна база за подготовка, която може да стане и национална. Но дали няма да остане "бял слон" с решението във футбола повече да не се наливат пари от голямата фирма. Един вид - нека гнездото на акули не остане гнездо на цаците. Защото доста такива филми вече изгледахме и не е приятно...
Проектът на Събев и ко бе приеман с противоречиви мнения. Нормално, у нас с всичко е така, а и не всички знаем цялата информация. Оптимистичното бе инвестицията в бази и непреходни неща. Трансферите и умопомрачителните заплати (особено тези на Балъков и Бобич) стряскаха, но ние си знаем в коя държава живеем. Сега Събев и афишираните мечти са на път да влязат в историята. Важно е ще остане ли нещо от построеното и за какво ще се използва.
Ще има ли нов модел в Бургас? Защото историята ни показва, че на много други места моделите се разпаднаха бързо, последвани от разруха. А в повечето случаи изобщо не бяха създадени и се работеше (и работи) на парче.
Левски дава вид на стабилен клуб в последните 7-8 години, някъде след изчезването от страната на Майкъл Чорни. Тодор Батков управлява отблизо, има наглед стройна структура, инвестира се в базата (макар и соц стадионите да доказаха, че са безнадеждни за ремонт) и се направи интернат за школата. Проблемът е, че финансите на "Герена" изглежда не са в блестящо състояние в разгара на кризата и това се отразява на модела на управление.
Първият отбор го оставяме настрана. Но поне като организация, Левски върви по някякъв начертан път, независимо кои личности се сменят на постовете спортен директор и треньор. Финансовият бос е непоклатим - Баждеков отговаря за касичката вече повече от десетилетие.
В ЦСКА такова животно като модел отдавна не се е мяркало. Куриозно, такъв сякаш се опита да покълне при Томовото управление, когато клубът изглеждаше най-стройно организиран. Впоследствие това впечатление се оказа изградено върху кула от карти, но поне някакъв план имаше. Останалото е хаос. При Васил Божков едната ръка (ръководството) не знаеше какво прави другата (първият тим и школата). Публична тайна е, че решенията за най-важните действия са се взимали авторитарно, а присъствието на лица като Атанас Караиванов са били параван за това.
При "Титан" организацията е на емоции и импулсивни действия. Днес отборът върви добре и го подсилваме с още двама скъпоплатени чужденци, утре сменяме треньора след един хикс, а вдругиден местим децата от "Царско село" в Мировяне. Едва в последните месеци сякаш перничаните усетиха, че ако малко подредят действията си, клубът може и да заработи. Дори да не е на загуба. Без скъпи и глупави трансфери, а с инвестиция в базата. Да видим дали това е старт на някакъв модел или просто поредният етап от кривата на "титанското" управие.
Моделът в Ловеч е ясен. Командва началникът, останалите слушат. В последните 2-3 години Гриша Ганчев сякаш спря толкова да се меси поне в определянето на състава и работата на треньорите. Но иначе в клуба даже един пирон не се забива без негово знание. Ремонтът на стадиона, все по-добрите изяви на отборите от изцяло преустроената школа, както и привличането не на чужденци на кило, а на евтини и млади играчи, е контраст с политиката на клуба от началото на века.
Има само две сходства от ранните литексови години - интересът към този отбор е все така малък, а съдиите и БФС са все така респектирани към клуба още от табелата за разклона към Севлиево. Но истината си е истина - Литекс опитва да построи династия, не отделяйки цялото внимание към първия отбор.
Славия е друг клуб, който няма проблем поне със стабилността. Не че на терена има някакви успехи. Но от повече от десетилетие Венци Стефанов разорава една и съща целина. Приказките за европейски амбиции са за пред феновете, босът просто държи клубът да е стабилен, подреден и на печалба.
Славия вероятно едва ли е на плюс, но поне не е на голяма загуба. Стадионът е спретнат, изгради се добра база за школата, сега се работи и по хотелската част и нови игрища. Разбира се, Славия има предимството пред останалите, че притежава базата си.
И оттук трябва да започнем, опитвайки да нарисуваме възможните модели на управление на клуб у нас. Държавата трябва да стори това, което през 90-те направи с "белите". Мнозина роптаят срещу начина, по който Славия е получил стадиона и базата си. Но времето на негативизъм и сочене с пръст вече трябва да отмине. Вместо да разследваме как, нека подемем кампания така да стане и с останалите клубове. Не е толкова трудно.
Ако всеки, който е член за новия сезон на "А" група получи под някаква форма базата си (а защо не и държавна субсидия), ще има стимул за инвестиции. Това са 16 отбора, догодина ще се сменят 3, а в следващата година още три. Не навсякъде са необходими милиони, а общините сигурно дават пари за доста по-маловажни проекти.
Футбол в един град на приличен стадион може да е огромен социален и финансов успех, а Бургас донякъде доказа поне първото. Отбор, който местните дори не припознават като своя най-любим тим, събираше по 15 000 наесен. Вярно,
без пари за вход. Но постепенно може да се налага навик с по-евтини билети и куп занимания и дейности около един мач. Да се превърне в политика на общините, в приоритет, в проект за младите и доста солиден бизнес.
Това за градове като Благоевград или Сливен би било безценно. А Сливен, както и Каварна, са примери как с неголеми общински инвестиции един порутен стадион се превръща в удобен и приятен за игра. Сега остава само моделът на клубовете в тези два града да привлече интересът на хората и схемата ще заработи.
В Разград чакат чудеса от Кирил Домусчиев. Той е поредната нова надежда нещо във футбола да се случи, нещо позитивно и трайно. Няма значение в коя точка на страната се случва. Моделът да се прави футбол покрай голям бизнес в региона е нелош, доказа го Ганчев в Ловеч. Дано го приложат и други богати хора из областите, където играта е мъртва.
Не е нормално в Русе и Плевен да няма футбол. Както и не е нормално случващото се с Ботев (Пд) и Спартак (Вн). Нима тези богати общини не могат да намерят сериозни бизнесмени? Че те едва ли не ежедневно влизат в контакт с тях по куп други дейности и въпроси. Защо не опитат да ги ангажират някак с тази социално значима дейност, наречена футбол? Защото у нас е дошъл моментът да разглеждаме великата игра така - като база за някаква обществена, морална и социална промяна.
Имаме нужда от нея. Както имаме нужда и от стадиони, футбол и незаменимите емоции, които той носи.
