Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Брутално пребитият рефер показва колко е сбъркано отношението към футболното съдийство

Фенове и босове поддържат илюзията за конспирация срещу техните клубове и използват съдиите като изкупителни жертви Снимка: Getty Images
Фенове и босове поддържат илюзията за конспирация срещу техните клубове и използват съдиите като изкупителни жертви

Целият футболен свят говори за сцените, които разтресоха и поне временно прекратиха първенството на Турция.

В пристъп на ярост Фарук Коджа, президентът на турския Анкарагюджю, нахлу на терена, след като неговият тим беше допуснал късен изравнителен гол за 1:1 срещу Ризеспор.

Малцина можеха да предположат какво щеше да се случи после. Коджа удари съдията Халил Умут Мелер с юмрук в лицето и го повали на земята.

В настъпилото меле падналият рефер беше ритнат още няколко пъти от други хора от Анкарагюджю, докато предпазваше лицето си. 

Най-сетне Коджа и антуражът му бяха обуздани, но щетите вече бяха нанесени.

Мелер беше отведен извън терена от останалите съдии и си личеше подутината под окото му. Сред втрещените футболисти, станали свидетели на гледката, беше и българският национал Мартин Минчев, който първи опита да спре агресора Коджа.

За съжаление, колкото и възмутителен да е целият случай, той не е изненадващ.

Фарук Коджа, който парадоксално преди година получи награда за феърплей, обясни, че причина за станалото е "провокативното поведение" на рефера и е възнамерявал да го "наплюе в лицето" и да реагира само "вербално".

Потърпевшият Мелер има друга версия за събитията.

"Коджа каза на мен и колегите ми: "Ще ви приключа." Към мен се обърна и каза "Ще те убия". 

Президентът на Анкарагюджю и други двама от побойниците бяха арестувани, а съдията се нуждаеше от лечение в болница.

На следващия ден Фарук Коджа подаде оставка и поднесе извинения.

"Нищо не може да легитимира или обясни насилието, което извърших. Спортните игрища трябва да бъдат места за джентълменско състезание. Всяко поведение, което хвърля сянка върху честната игра, включително и моето собствено, няма място по стадионите", заяви босът.

Но неговият случай далеч не е единствен, защото в турския футбол се е наложило едно токсично отношение към съдиите - и това даже е много меко казано.

Години наред шефове, директори и президенти на отбори очернят арбитрите и ги представят като злодеи.

Отделни части от спортните медии поддържат разказа, че реферите са нечестни и корумпирани, както и че работят в някакво съглашение с тайни сили, целящи да спрат този или онзи отбор, станал жертва на съдийска грешка.

Схващането се разпространява и във фенските среди и вече се е превърнало в същинска мания.

Привидно рационални и разумни привърженици реално вярват, че съдии влизат в конспирация с противниковите отбори и са част от мащабна организация за възпиране точно на определен тим. 

Генерално се счита, че съдийската институция е корумпирана и тази теория се подкрепя от най-високите нива на спорта в Турция.

Физическата агресия срещу Халил Умут Мелер беше официално осъдена от почти всеки клуб, от федерацията и от медиите. Публично се възмути дори държавният глава Реджеп Ердоган.

Футболът в Турция беше спрян и мачовете във всички дивизии бяха отложени за неопределено време. 

"Това нападение е срам за турския футбол. Стига толкова, всекидневно обвиняват за нещо съдиите", каза президентът на турската футболна федерация Мехмет Буюкекси.

"Съдиите са хора и естествено, че правят грешки, но да им отвръщаш с удари и ритници не е начинът. Трябва да сложим край на това".

Лицемерни са крокодилските сълзи от хора, които са допринесли за такава токсична среда. 

Всеки е отговорен за собствените си действия и Анкарагюджю заслужава суровото наказание, което несъмнено ще получи заедно с това на президента.

Но ще бъде грешно да гледаме на това като на изолиран случай, а после да продължим постарому.

През октомври президентът на Фенербахче Али Коч изригна: "Има много странни съдийски отсъждания в последните седем седмици, почти във всеки мач има решение, което влияе на резултата".

После той назова четирима арбитри, които да бъдат разследвани заради слабото си представяне.

Бившият президент на Бешикташ Ахмет Нур Себи каза нещо подобно миналия месец:

"Реферите са променили начина, по който ни ощетяват - сега осъществяват операциите си срещу нас чрез ВАР".

През април пък Галатасарай извади "реферски доклад" и заключи: "Съдиите, които правят грешки в мачове без наше участие биват наказвани, но тези, които правят грешки в нашите мачове са награждавани".

Реториката е обичайна сред повечето клубове във всички нива на турския футбол и в медиите съдиите постоянно са порицавани.

Не минава и седмица без някой реферски скандал.

Създадена е една илюзия, че проблемите на турския футбол идват от реферите. На феновете се пробутва лъжата, че любимия им клуб щеше да се къпе в трофеи, ако коварната съдийска мафия не го спираше.

Това е нелепо, но е удобно оправдание за клубове, които са под напрежение да постигат успехи и се нуждаят от изкупителна жертва.

Халил Умут Мелер е в елитния списък на УЕФА и е ръководил срещи на най-високо ниво.

Турски арбитри са съдийствали на финали на Шампионската лига и елиминации на световни и европейски първенства. Правили са грешки и наистина липсата на прозрачност при обяснение на спорни решения и отказът да се извиняват за грешките наливат масло в огъня.

На този етап опитите да се заглушават критиките към реферите само ще влошат нещата, защото доверието към съдийството е изцяло ерозирало.

Противоречията с ВАР още повече разпалват негативните настроения. И този бунт срещу реферите се разраства, не само в турския футбол, но и в други национални първенства.

Федерацията, клубовете, журналистите и съдийските организации трябва да работят заедно, за да възстановят доверието в системата.

В отборите и в спортните медии трябва да се възприеме по-зрял подход. Твърде често съдиите са удобно извинение за нечий провал.

Самите съдии могат да са по-открити и да обясняват правилата и решенията си на феновете.

Ако не се предприемат сериозни промени, случаят от понеделник бързо ще бъде забравен и повторен. 

В крайна сметка, колко от нас помнят, че през 2016-а фен на Трабзонспор атакува рефера на мач срещу Фенербахче?

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените