"Никой не е незаменим и аз съм първият, който е готов да си тръгне, в името на това да дойде новата генерация. Смятам, че ударихме дъното" - това са думите, които изрече Жерар Пике след унизителното 2:8 срещу Байерн Мюнхен в Шампионската лига миналия сезон.
Във вторник вечер каталунците написаха нова срамна страница в историята си, губейки с 1:4 от Пари Сен Жермен на "Камп Ноу". Така в последните два мача от елиминационната фаза на Шампионската лига Барса е допуснала цели 12 гола във вратата си.
"Промяната няма как да се случи за два месеца - коментира наставникът на Барса Роналд Куман след поражението от ПСЖ. - Убеден съм, че ако продължаваме по същия път, ако продължаваме да се развиваме с правилните хора на нужните постове, ще успеем. Но все още сме в средата на пътеката."
Повече от половин година разделя двете загуби, но анализите на Пике и Куман вървят ръка за ръка. Барса наистина се намира по средата на обновяването на състава.
През лятото каталунците се разделиха с имена като Иван Ракитич, Артуро Видал и Луис Суарес но други от ветераните останаха. Не че са приключили за големия футбол, както Суарес доказва с играта си в Атлетико Мадрид, но засега подновяването на състава на "Камп Ноу" изглежда половинчато.
Жорди Алба вече е на 31, но все още няма адекватна конкуренция отляво на защитата. Жерар Пике е на 34, но продължава да бъде стълб в центъра на отбраната, въпреки че отсъстваше три месеца поради контузия и бе титуляр срещу ПСЖ, след като бе направил само няколко тренировки след завръщането си.
Застаряващият състав не позволява на Барселона да притиска опонентите си, както го правеше преди, по времето на Пеп Гуардиола, например. Футболистите не покриват толкова голяма част от терена, линиите не преливат толкова плавно от защита в атака и обратното, което оставя дупки както в предни позиции, така и отзад, от които се възползваха Мбапе и ПСЖ. Както и Байерн при разгрома миналия сезон.
В средата на терена 32-годишният Серхио Бускетс продължава да бъде незаменим, докато хората около него в полузащитата - Френки де Йонг и Педри, играят на тотално различна скорост.
Времето е безпощадно дори за най-великите. Личи си и по Меси. Само той вече не е достатъчен на Барса. Играта става все по-бърза и по-физическа и изисква много повече. Няма значение, че си бил на върха десет или повече години, тя иска своето.
Както каза Пике, няма незаменими. Във втората част от пътя, за който говори Куман, Барса трябва да довърши реорганизацията на състава си. Дотогава клубът ще е в половинчато състояние, което не устройва никого.
