„Отбор на надеждата" разчупва стереотипи. Самото наименование на тима подсказва, че нямат значение етническата, религиозна или друга принадлежност", казват героите от Мондиал'2016
„Спомени и уроци за цял живот" - това е обобщението на Христо Симеонов и Румен Янков за участието им с „Отбор на надеждата" в Световното първенство по футбол за бездомни хора през 2016 година и за съвместната им работа в „Център на надеждата", където в продължение на осем месеца водеха тренировките на децата.
„И те ни научиха на много. Това са ценни уроци за нас и като родители", на едно мнение са Христо и Румен, които с нетърпение очакват да гледат представянето на тазгодишния тим, който ще представи България на Мондиала от 27 юли до 3 август в Кардиф, столицата на Уелс, Великобритания.
Селекционните турнири за „Отбор на надеждата" стартират на 6 април, а на треньорът Борислав Фердинандов, който миналата година изведе тима до 12-о място на Световното в Мексико Сити, му предстои да избере следващите национали.
Цветни спомени за оспорвани турнири, победи и приятелства, възникнали, въпреки езикови бариери и различия, очакват младежите в тазгодишния „Отбор на надеждата".
Към такива спомени се връщат и днес Христо Симеонов и Румен Янков, героите от националния тим, представящ България на Световното първенство по футбол за бездомни хора през 2016 година. Освен със сбъднати мечти и мигове на споделена радост, Мондиалът в Глазгоу, Шотландия е важен момент в живота им и заради уроците по отборен дух, толерантност и воля, надмогващи всички съмнения и стигми на реалността.
Това изкачване към положителната промяна за Христо и Румен започва в квартал „Факултета" в София, където преобладава ромското население.
Двамата отдавна слушали истории за забележителните постижения на младежите от „Отбор на надеждата", създаден от Виктор Кирков, изпълнителен директор на компанията „Спортс Мениджмънт България". За селекционните турнири за световното в Шотландия научили от Методи Асенов, който повече от 20 години провежда безплатни футболни тренировки за децата в махалата. Днес той занимава със спорт и децата от „Факултета", посещаващи „Център на надеждата", открит от „Спортс Мениджмънт България".
„Четири поколения сме минали през „школата" на бате Мето. От него се научихме на дисциплина и на уважение към другите", казват момчетата. Именно тези качества им помогнали да попаднат в „Отбор на надеждата". Националният селекционер на „Отбор на надеждата" през 2016 година Младен Христов забелязал още и футболните им умения и положените от тях усилия по време на тренировките. „От над 100 момчета, попаднахме в разширения състав от 12 играчи, след това останахме 8 и продължихме да се доказваме", връщат се назад Христо и Румен.
Все пак те били изненадани, когато разбрали, че са избрани да бъдат част от тима, който ще представи България на шампионата в Глазгоу, Шотландия.
„Уникално преживяване! Хора от толкова много страни на едно място", казва Христо, а Румен допълва, че участниците били непрекъснато заедно, което довело за възникването на много приятелства. Съперничеството било само на терена. Извън него се размивали дори формалните разграничения, възникващи от цветовете на екипите на всеки национален тим, участник в първенството.
Голямо изпитание за тима на България била контузията, която Румен получил на терена - скъсани кръстни връзки на коляното. В известна степен това повлияло на целия отбор в мача срещу Англия: „Не успях да завърша този мач, за което много ме е яд. А тепърва бяхме във втората фаза на турнира. Тази контузия повлия на момчетата. Водехме с 5-6 гола разлика и за едно полувреме ни настигнаха с попаденията. В последните минути момчетата вкараха още два-три гола. Заслугата беше и на треньора ни Младен Христов. Той окуражи отбора, насърчи момчетата да играят и заради мен".
След световното в Глазгоу, Христо и Румен са посрещнати във „Факултета" като истински шампиони.
„Виктор Кирков ни даде тази възможност, както и да добием друга перспектива", единодушни са момчетата и поясняват, че на световното всички участници са различни - от различни държави, с различни вярвания и разбирания, изправени пред различни социални бариери. Сплотили ги именно тези различия, общи стремежи и разбира се, любовта към футбола. Царели приятелска атмосфера и равенство: „Отбор на надеждата" разчупва стереотипи.
Самото наименование на тима подсказва, че нямат значение етническата, религиозна или друга принадлежност. В отбора от 2016 година имаше две момчета от Пловдив, които са мюсюлмани. Въпреки че изповядваха различна религия от нашата, на световното всички се молехме заедно преди всяко хранене и всеки мач. Всеки отправяше молитва към Бог, но се хващахме за ръце, падахме на колене и се молехме заедно". Толерантността и подкрепата в тима усещали и на Мондиала. Убедили се и в силата на човешкия дух, запознавайки се с вратаря на отбора на Индонезия. „Голям респект и уважение към него! Това момче е без крака. Трябва да имаш голяма воля, за да направиш това. И се справяше много добре", казва Румен, а Христо допълва: „Той стана вратар на турнира. Не че са проявили снизходителност по някакъв начин, момчето наистина има огромни качества. Страхотен вратар!".
Двамата помнят и уроците по толерантност.
„Взехме положителния пример", обобщава Румен и изтъква, че опитът от световното му помогнал да се интегрира по-бързо, когато два месеца след световното се преместил със семейството си в Дортмунд, Германия. Останали шест месеца. Румен работел в склад за авточасти и всичко вървяло по план. В крайна сметка се върнали в България, тъй като синът на Румен не успял да свикне с новата среда. Днес е променил мнението си. Мечтае да стане футболист, заради което и започнал тренировки в отбор в Дортмунд през 2016 година. „Сега иска да отидем отново в Германия", казва Румен, а Христо, който работи като барман, допълва, че също обмисля да замине, в търсене на по-добри перспективи за развитие и реализация на семейството му.
