През пролетния полусезон Левски ще заприлича поне по едно нещо на хегемона в първенството Лудогорец.
Едва ли ще се доближи до игровия стил на шампионите, нито до резултатите им, всъщност ще ги наподоби в това, за което „орлите" са най-критикувани.
Просто на „Герена" вече почти няма да виждаме българи в титулярния състав.
Не че те бяха много и преди зимата. Но от шестимата новопривлечени през този трансферен прозорец петима са чужденци и четирима от тях най-вероятно ще бъдат титуляри.
Така, подобно на Лудогорец, където и последният български титуляр Светослав Дяков постепенно губи мястото си, Левски ще гони резултати изцяло с легионери - всъщност единственият българин със сигурно място в единайсеторката на „сините" остава вратарят и капитан Божидар Митрев.
Неговите резерви също са българи, което гарантира, че засега поне един нашенец неизменно ще стартира мачовете. Но при полевите играчи новият ляв бек Фигейредо ще изяде мястото на Иван Горанов, а Антонио Вутов трудно ще пробие в 11-те, когато вече се конкурира с Паулиньо, Нашименто и Кабрал.
А колкото и похвали да получи Васил Панайотов за играта си през есента, той е най-вероятният „изгорял" от пренареждането в халфовата линия, където се конкурират Жорди Гомес, Нелуц Рошу и Антони Белмонт, а Роман Прохазка също най-вероятно ще бъде върнат в центъра и е доказал, че заслужава да е титуляр.
Единственото българско попълнение през зимата Станислав Костов може да получи игрови минути през февруари, когато Ривалдиньо още няма да е напълно готов за игра, но впоследствие синът на Ривалдо и Сержиу Буш ще са много по-вероятните титуляри в нападението. Да не забравяме, че постоянно място трябва да се намери и за Обертан.
Треньорът Делио Роси вече има повече на брой футболисти, отколкото му трябват, и след последната контрола от лагера в Малта срещу Гзира Юнайтед призна, че групата от 28 човека е твърде голяма.
Той препоръча някои от играчите „да отидат на друго място", а като погледнем тимовия лист, не е трудно да се досетим, че това ще са именно част от малкото българи.
А не беше толкова отдавна, когато миналият треньор Николай Митов и миналият спортен директор Даниел Боримиров говореха за превърналото се в клише налагане на „сини" юноши в първия отбор. Сега дори тези, които играха в подготовката като Ивайло Найденов и Станислав Иванов могат да се надяват максимум на място на скамейката или на преотстъпване в други отбори.
Ясно е, че без чуждестранни играчи Левски не може да очаква кой знае какво подобрение в играта, но сега с бразилци и португалци, със синове на световни легенди и кадри на Барселона и Манчестър Юнайтед вече не може да има оправдания при лоши резултати и грозен футбол.
Смисълът да изградиш отбор почти изцяло от чужденци е да постигаш резултатите на Лудогорец - а някой вярва ли, че Левски ще го направи именно с този състав?
Едва ли, тъй като просто чужденците на „Герена" видимо продължават да отстъпват на тези в Разград, както и впрочем на тези в ЦСКА-София, където не само привличат по-класни имена от чужбина, но и ги налагат около опитни българи като Бодуров и таланти като Десподов.
Тепърва ще гледаме шестимата нови от Левски в действие, но с тях тимът направи подготовка, в която срещна изключително слаби съперници (толкова слаби, колкото не е срещал в подготвителен период поне от началото на века) и записа някои срамни резултати.
Делио Роси не спря да повтаря, че противниците и резултатите не го интересуват и това за него са само тренировки - но когато си зле в тренировките, няма как да си изключителен в официалните мачове.
А време за сработване няма, защото важните двубои идват веднага и още през февруари Левски играе с Ботев и Берое, двата най-близки отбора в класирането. После идват дербитата с ЦСКА, общо пет на брой.
И ако с 20 новопривлечени през този сезон и 10 чужденци в титулярния състав Левски продължи да изглежда по досегашния начин и през пролетта, значи целият проект „Роси" ще се окаже един голям провал.
И на „Герена" отново ще трябва да градят отначало - за кой ли път в последното десетилетие.
