Като Феликс

За да скочиш от 39 километра се иска дупе, мамка му. То човек се плаши дори само като си помисли за температурните амплитуди, въздушните течения, въобще - психологическия стрес, който трябва да преодолееш. Човекът обаче си се метна от капсулата и това си е. Стигна ново ниво в разбиранията за лимит на човешките възможности. Феликс Баумгартнер е като птицата Феникс, прероди се, живее втори живот. Защото след такъв скок няма как да вижда света, както преди него.

За 4 минути падаше свободно. Летеше!

С извинение към по-чувствителните, но някак изведнъж се роди сравнението със страстите у нас, особено в спорта и футбола. Ние падаме незнайно откъде и откровено свободно, вече години. Но няма изгледи да се получи ефект на Феникс.

Нито си имаме Феликс.

Вземете само последните дни. В петък националният отбор игра здраво и се би за точки срещу наглед далеч по-силната Дания, но много хора съжалиха, че „не са ни разкрили". И кимат с глава - „нищо, сега в Прага ще се случи".

Вместо да си кажем, че Любо Пенев доказва как може и да може, ние търсим виновници. Половината сложиха на бесилката съдията, та чак намесиха и „Парк дьо Пренс". Другите посочиха с пръста на съдници Бандаловски, който безспорно направи глупост, но очевидно пак в желанието и хъса, с който играха българите. Нищо де, трябва да има виновни.

На малцина идиоти им бе виновен тъмнокожият ляв бек Мтилига, а маймунските звуци се чуваха чак до Маймунарника в Борисовата градина. Сигурно трябва премиерът да издаде заповед (както за всичко в държавата) да се спре с тия глупости. Защото ще страда отборът.

След мача на Любо му кипна от съдията, намачка ненужно репортерката на БНТ, която нямаше вина, че пита. Това и е работата.

На другия ден един апологет на родната журналистика с лигавник върху ризката превърна интервю с футболиста Валери Божинов в политическа хумореска и не пропусна да завърти опашка пред своя идол/работодател. Вероятно един ден в учебниците по журналистика ще пише, че жанрът „френска любов в ефир" е роден в Барековото студио. Той може да намеси и възхвали Бойко Борисов дори в разговор с извънземно. А футболът? Къде го в цялата история?

В същото време, докато Феликс летеше, а половината българоезично Интернет пространство се надпреварваха в сарказъм и леко дебелашки хумор за историческия момент, в спортните сайтове властваше новината за описания с графити стадион „Българска армия".

Някакви левскари написали „Закриване" на трибуната на дома на ЦСКА. Без да разбират, горките, че закрият ли ЦСКА някога, и съществуването на Левски ще загуби смисъл. Защото с кого ще се надпреварва отборът им тогава? С Левски (Елин Пелин) ли?

А и самите герои със спрейове в ръце няма да има с кого да мерят мъжките си атрибути. Нито с кого да се посбият, нито на кого да напишат нещо толкова оригинално.

Карай, важно е да има активност.

Ние сме като скачащия Феликс, ама не съвсем. Вероятно целият свят е гледал скока му, докато нашето падане никого не трогва. То вече и на нас не ни прави впечатление. Дори само в спорта и футбола то е ежедневие.

Ето - идва вторник. Пак ще се разделим на тези, които искат България да се представи силно, ще подкрепят отбора и ще се радват на играта му. И тези, очевидно мнозинство, за които ехидния лаф „да ни разкрият" осмисля мирогледа.

Почакайте. Да си пуснем пак скока на Феликс.