Димитър Бербатов ще остане на „Олд Трафорд" още една година, нищо че не играе. Българският нападател постигна своето си и така спекулациите, че ще ходи в Испания, Франция, Италия или Русия най-после ще престанат. Митко ще се успокои, а може и да започне да вкарва голове. Стига сър Алекс да го пусне на терена.
Всичко това е много хубаво, но дали си заслужава. От финансова гледна точка сигурно е така. Играеш в един от трите най-големи клуба на планетата, взимаш огромна заплата, семейството ти се чувства отлично на Острова. Изобщо всичко ти е наред.
Само, че си резерва. При това не на Лео Меси, Кристияно Роналдо или Златан Ибрахимович, а на Дани Уелбек и Хавиер Ернандес. И ще чакаш някой от тях да се контузи, за да настъпи твоя час. Само че те са далеч по-млади от теб и се контузват рядко. Първият се бори като лъв със защитниците, което е достатъчно да станеш легенда във Висшата лига, а вторият бележи от всяко положение. Затова и играят редовно, а Бербатов не.
Значи от една страна са парите, а от друга факта, че не играеш. Само че Митко пари си има достатъчно и би могъл да си позволи и по-малък клуб, където ще получава по-малко.
Тук не броим Анжи, където сигурно ще могат да ти плащат като в Манчестър Юнайтед, но руската авантюра не е за всеки, още по-малко за бившия капитан на националния отбор.
След като парите не са определящи, значи е нещо друго. През годините Бербатов имаше друг сериозен проблем. Той играеше добре, но отборите му рядко, да не кажем никога, печелеха трофеи. Така бе и в ЦСКА, и в Байер (Леверкузен), а и в Тотнъм.
В Юнайтед нещата се промениха, там трофеите са нещо съвсем обикновено. Сега Митко е шампион на Англия, печелил е и Купата на страната. Вярно, липсва му победа в Шампионската лига, където с него отборът достигна до финала, но няма гаранция, че през следващите 2 години, това постижение ще бъде повторено. Както и няма гаранция, че ако Юнайтед стигне нов финал, Бербатов ще бъде в групата за него.
Изобщо каквото и да се случи, отношението на хората към Бербатов няма как да се промени.
В България той ще продължи да бъде абониран за победител в анкетата „Футболист на годината" просто, защото е с класи над останалите. Дори и отказването от националния отбор няма как да му навреди, тъй като конкуренцията му е мижава.
Другите двама, играещи във Висшата лига - Мартин и Стилиян Петрови, имат класа, но отборите им не са нищо особено. В Холандия Николай Михайлов и Станислав Манолев се представят на ниво, но все пак говорим за Твенте и ПСВ Айндховен, които няма как да бъдат сравнение с Манчестър Юнайтед.
Сега на ход е Бербатов. Той вече е спокоен за бъдещето си и ще може на спокойствие да реши какво ще прави, когато напусне „Олд Трафорд".
Преди време ни бе обещал, че ще оправи българския футбол, но така и не обясни как ще го стори - като стане треньор на националния отбор или пък може би президент на БФС.
На първо време може да помисли обаче върху нещо друго - този национален отбор има нов треньор. А за да го изправи на крака, същия този треньор ще има нужда от най-голямата си звезда. Която се казва Димитър Бербатов.