Цяла седмица вече слушаме идиотски опрадвания и декларации на футболистите от националния отбор, който го бият като тъпан на сватба. Кой където хване тези момчета, ги бъхти, а те се оправдават като ученички, хванати да пушат в голямото междучасие.
Доскоро бях убеден, че Лотар Матеус не става за футболен треньор. Продължавам да смятам, че е така. Но не заради резултатите му с нашите национали, а заради цялото му поведение на футболен треньор. Както и заради това, което е постигнал начело на отборите в кариерата си.
Само че едно не може да се отрече на Матеус. Той поне има смелостта да направи нещо, което мнозина други преди него не смееха. На Лотар не му харесва как тренира (или как се държи) даден футболист и го вади от състава си. Без значение дали става дума за звездата на ЦСКА или за десния бек на третия по сила отбор в Холандия.
Явно тези момчета ги оправя само едно нещо - здрава дисциплина. С това понятие те са скарани, но рано или късно ще влязат в час. Преди време Иван Вуцов бе човекът, чийто глас слушаха всички в отбора. И може и да не го харесваха, но ефект имаше.
На него не му пукаше и бързо постяваше на мястото им звезди, далеч по-големи от Спас Делев или Станислав Манолев. Защото, просто имаха респект от него. Пред Вуцов мирно заставаха Димитър Бербатов, Мариян Христов, Радостин Кишишев, Стилиян и Мартин Петрови. И го слушаха, дори когато не е бил прав. Но имаха респект от него.
По същия начин се чувстваха и четвъртите в света, когато пред тях заставаше Димитър Пенев. Той не се церемонеше с Христо Стоичков, Емил Костадинов, Любо Пенев, Краси Балъков, Наско Сираков и останалите от това поколение. И ефект от това имаше. А също така и резултати на терена.
Сега на Манолев не му харесва, че е изваден от състава, защото го хванали с каса бира. Ами добре, да не играе повече за България. Десен бек винаги ще се намери. Както казваше Пената: „Пеш да тръгна от Българска армия до Централна гара поне 10 бека ще намеря".
Само, че на бившия футболист на Литекс нещо не му се хареса и той реши да се сърди. Че даже и декларации пише.
Нищо че стана за смях, след като първо обяви, че няма да играе повече при Матеус, а само ден по-късно се обърна на 180 градуса и се отметна от решението си. Дори обяви, че е по-добре да си на хората в устата, отколкото в краката. Въпреки, че едва ли знае точно за какво става дума.
С декларации ни залива и вратарят Ники Михайлов. На него пък не му харесва какво пишат във вестниците. Ами те медиите са за това - да пишат. Като не ти изнася, просто не ги четеш. Журналистите критикуваха и продължават да критикуват и баща му, на който също не му изнася, но поне се е научил как да реагира.
Общо взето по този начин реагират повечето от новите в отбора - сърдят се на медиите или се оправдават. Но никога не признават грешката си. При тях понятието „сбърках" го няма. Както няма и нещо друго - „днес играх слабо". То е заменено от клишета като „раздадохме се на терена, но нямахме късмет", „бяхме равностойни, но допуснахме лесни голове и загубихме", „обстановката в съблекалнята е чудесна" и т.н.
Изобщо, каквото ида се случи на терена, тези момчета продължават си вярват, че са големи футболисти. В това ги убеждават май единствено техните роднини и приятелките им, както и личните им мениджъри, които се надяват да ги продадат по някакъв начин.
Просто националите ни вече нямат уважение към нищо и към никого. Номерът е докога ще ги изтърпи Матеус, който все пак показва воля да промени нещата. И май този път ще има подкрепата на БФС, който твърдо смята да го остави на поста му. А това ще означава край на касите бира или групови посещения в бара. Което, може и да не се хареса на футболистите, но е единственият път за положителна промяна.
