Каква неделя само! Европа впери очи в „Олд Трафорд", за да види битката на Юнайтед и Челси. Битка за нещо много повече от титла. За доказване, за велик рекорд, за чест и привилегията да се наречеш шампион на най-страхотното първенство.
Какъв мач бе само! Когато се играе със скорост 120 км/ч футболът изглежда съвършената игра, а в неделя видяхме именно това. Темпо до припадък, атаки и положения.
А вечерта? Какъв десерт за неделята! България хвърляше по едно око на дербито от „Герена", където се играеше уж основно за чест. Мачът не бе лош, имаше интрига и футбол.
Дотук с аналогиите.
Карло Анчелоти, чийто отбор докосна и после изпусна чудото и обрат в едно загубено първенство, реагира спокойно на загубата. „Те наложиха страхотна динамика и ни надиграха - коментира загубата италианеца. - Заслужено са шампиони, а за нас е важно догодина отново да се изпречим на пътя им и да си върнем титлата."
„Това е голямо предизвикателство - каза Кени Далглиш, мениджър на Ливърпул. - Сега трябва да запретнем ръкави и да работим двойно повече, защото вече имаме по кого да се равняваме, а не другите да се мерят по нас." Клубът му току-що бе загубил трона си с най-много титли на Англия в историята.
„Честита им купена титла! - изрева Тодор Батков още на излизане от съблекалните. - Да си купят и четирите оставащи мача, както купиха всичко досега. Ние сме моралните шампиони! "
„Онзи дето писа 10 точки, 12 точки разлика за Литекс, ей сега да се види разбира ли от футбол!". Това е от Гонзо. Също победител от неделната вечер. Кой е този „онзи" дето писал, и защо по дяволите е значим той точно след най-добрия мач на Левски за сезона... Загадки за Еркюл Поаро.
Момент, моля. Таймаут...
Не бяха ли Анчелоти и Далглиш на губещата страна в неделя? А отборът на Батков и Гонзо не спечели ли хубава победа срещу лидера и бъдещ шампион? Защо реакциите им са като подменени в тоналностите на емоции?
Минути преди да започне мача на Левски и Литекс, цяла България чу няколко думи от Димитър Бербатов наживо от Манчестър. Спокоен и щастлив, въпреки че не играе постоянно като титуляр и бъдещето му е под въпрос. Победител.
След това зрителите гледаха два часа футбол, а за десерт - „гневният победител" Батков и още куп нелепи монолози пред микрофоните...
Който не умее да губи, никога няма да се научи да печели. Батков явно не ги умее и двете.
И той, и останалите, които вече 20 години не разбират, че имат привилегията да са част от шоуто с най-висок рейтинг за народа, явно никога няма да се научат на нищо. Те сами подриват авторитета на продукта, който произвеждат. И който ги храни, при това охолно.
Насред водопада от глупости, изговорени от някои си Гаджев, Минев, Николов и Бодуров, получих sms: „Как в България подбират най-елементарните момчета да играят футбол? " Думата елементарни избрах да подменя една по-силна.
Не отговорих. Първо, защото е грешка да се слагат всички под един знаменател, а и истината е малко по-различна. Футболистите ръсят глупости и говорят с емоции, а не с разум, подведени от началниците си. Какво да ни каже Влади Гаджев, след като босът му излиза и наговаря ужасни обвинения срещу своя колега и президент на Литекс.
Дали е вярно, че Гриша Ганчев прави измами с ДДС и далавери със захар, трябва да решават други институции. А стадионът не е място за политика, господин адвокат. Това е все едно Анчелоти да бе излязал след мача с обвинение, че Юнайтед печели като част от кампанията на консерваторите преди изборите. Защото Фъргюсън им симпатизира. А представяте ли си Бербатов да изтърси в ефир например, че Юнайтед е моралният шампион, защото Челси е вкарал два нередовни гола миналия кръг. Което е факт и, ако бе станало в България, щеше да е тема за поне 99% от интервютата пред „Герена" в неделната вечер.
Но - нерде Батков, нерде Бербат (к) ов.
