„Този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов...!"
Друг много добър Боби - Борис Касабов, изрече навремето тези думи, които и досега са символ на лудото лято от 1994 г. Е, сега едва ли някой ще каже това за шефа на БФС, но тогава Боби се хвърли два пъти на точното място и спаси две дузпи на Мексико, с което класира България на четвъртфинал.
Дузпите. Какво е един мач бе тях? Те са оргазмът и смъртното въздихание едновременно. Ако отборът ви бие, това е най-великото изживяване, но ако загуби - кошмар, рулетка и проклет начин да завършва един мач. Всъщност е кристално ясно, че по-добър път за разрешение на равен спор във футбола няма и няма да има.
В тях е събрано всичко. Има футболно майсторство, защото докато вървиш към вратата тя ти се струва все по-мъничка. Големият майстор обаче е избрал своята мишена и отправя удара си там, без да се притеснява от психологическата и оптична измама, че вратаря покрива цялата врата. И именно тук идва най-хубавата част. Колкото и да си добър, никой не може да те предпази от изпусната дузпа.
Пеле, Марадона, Зико, Зидан, Роналдо, Меси. Всеки от тях е изпуснал дузпи в решителен момент от бляскавата си кариера. Да, те са вкарали вероятно стотици пъти от наказателен удар, но се помнят пропуските. Създават се легенди, митове и истории, върху които се крепи футболната история.
Само от началото на 2012 г. и двата значими финала в световния футбол, които минаха, се решиха с дузпи. И то - какви истории! Замбия взе Купата на Африка в едно от най-вълнуващите шоута с дузпи от години, с песни, сълзи, драма и няколко изпуснати „мачбола". Замбия вероятно е бил отборът, който всеки неутрален си е избрал да подкрепя. Защото и това е част от величието на този начин да се определя по-добрия във футбола. Когато нито един от двата отбора не ви е любим, и се стигне до дузпи, винаги си избирате единия. Басове, облози, закачки и майтапи. Замбийските песни вече са нарицателно за това как се отива да се изпълнява дузпа с тананикане.
На „Уембли" в неделя Ливърпул разби сърцата на смелите уелсци от Кардиф пак с дузпи. И тук история, сякаш от сценарий на луд гений. Разбира се, решителната дузпа изпусна Антъни Джерард, братовчедът и първи приятел на Стивън Джерард. Който от своя страна също не вкара, но това не бе решаващо. Ливърпул печели четвърти голям трофей този век след наказателни удари. Последните две купи на европейските шампиони „червените" взеха по същия начин, а въобще в цялата си история са губили едва два пъти от 11 сеанса с дузпи, които им се е наложило да играят в официални мачове.
Продължаваме да чуваме гласове за промяна на системата. Това било жесток начин да загубиш. Не, това е прекрасен начин за света да хареса един мач, който невинаги преди това е оправдал очакванията. Това е точният начин да се определи по-бистрия ум, по-стабилните крака и по-здравите нерви. Това е мерилото за добри шутьори и пъргави вратари. Това е футболният начин да се решава един мач.
За запалянкото това е и най-атрактивното решение. Дори двубоят да е бил скучен и да завърши 0:0, избираш винаги един от съперниците и дузпите се превръщат в трилър и за теб.
Не пипайте дузпите. Те са необходимият наркотик за емоции и романтика. Без тях просто няма да е същото.
