Замисляли ли сте се върху факта, че в Калофер никога не е имало футболен отбор?
Дори в годините на соца, когато дори най-забутаните села и махали разполагаха със собствени единадесеторки, 5-хилядният подбалкански град никога не изпита удоволствието да излезе на мач срещу комшиите от Карлово и Сопот.
По кафенетата и пивниците никога не се е говорило с гордост или огорчение за изявите на смелия местен футболен тим, който вероятно е щял да се казва Ботев. Все едно някаква чума се е стоварила върху калоферското футболно население.
Истината е много проста. В този град никога не е имало нито стадион, нито дори затревено игрище с необходимите размери. Чак през 1988 г. местната управа тръгва да проектира ново съоръжение, но след избухването на демокрацията всичко остава само на хартия.
Ако има класация за най-злополучен във футбола български град, без съмнение Калофер държи първото място.
Парадоксалното е, че докато Олимпик от ловешкото село Галата стигна чак до „А” група, премести се в Тетевен, а после се обедини с Берое, някои областни центрове и големи градове от провинцията дори не са виждали своите отбори в елитната класа на България.
Или най-много по веднъж да влязат, и бързо да изпаднат с огорчението, че не им е мястото при най-добрите.
Днес повечето от тях си тънат в същата мизерия във футбола, освен Арда, чиито верни привърженици от Кърджали разчитат най-сетне да видят отбора си в майсторската лига.
В галерията ви представяме най-злополучните големи градове от футболната ни провинция.
