В българския футбол е абсолютно вредно да имаш сантименти към който и да е клуб. Рядко имам възможност да изгледам пълен двубой от родното първенство, още по-рядко успявам да задържа вниманието си върху играта през всичките 90 минути, но се случи да изгледам два мача и половина в рамките на една седмица, изиграни от ЦСКА. И се замислих за характерите, идентичността и бъдещето.
Характерите
Помня ЦСКА от периода, когато бяха отстранени Ливърпул и Нотингам Форест. За мен дори елиминирането на Реал Сосиедад си беше по-голямо постижение заради саможертвения гол на Цецо Йончев с глава и спасяванията в Испания на Велинов. Просто онзи отбор имаше характер. Повдигах учудено вежди, когато ми казваха, че играчи като Иван Зафиров, Паро Никодимов, Димитър Пенев били неповторими. Мога обаче доста по-ясно да говоря за времето на Любо Пенев, Стоичков, Костадинов. Качествата им винаги са били видни за хората, но аз продължавам да твърдя, че най-важното бе характерът, който имаха и демонстрираха в мачовете.
Общо взето, това бе идентичността на този клуб през годините - усещането, че никога няма да се предаде и може да победи всеки. Дори действащи европейски клубни шампиони като Аякс и споменатите вече Нотингам и Ливърпул. По същия начин бе надигран Ювентус с 3:2 почти 20 години по-късно в онзи двубой, който после бе изтрит от статистиката заради картотеката на Михтарски. По някакъв начин тази идентичност е запазвана и препредавана през годините. На "Народна армия" така и не припознаваха като най-висша своя ценност спечелването на дербито с Левски. Защото винаги е имало мачове в Европа, които са запълвали съзнанието на играчи и привърженици. Винаги стилът и класата са били по-важни.
Е, това е история, защото в последните 20 години тази идентичност бавно, но сигурно се променяше
Имаше проблясъци, но като цяло ЦСКА постепенно с годините загърби ценностите, в които вярваше и с които успяваше да преодолее всяка криза. Постепенно този отбор се принизи до нивото да гледа към точките, купите и резултатите повече отколкото към играта и стила. Не казвам, че е лошо, но не е естествено за онзи ЦСКА. За мнозина от хората, които са ходили на стадион "Народна армия", това е дори отблъскващо. Просто идеята анти-Левски надделя над това да се запази характерната аура на армейците. Гледайки сега играчите, те не демонстрират характер. И то не защото го нямат. Но при смяна на половината футболисти на всеки 6 месеца няма как да искаш да има колектив, а какво остава за отборен характер. Няма как с промени на всеки 6 месеца или най-много 9 да се оформи нещо подобно. Невъзможно е!
Идентичността
И онази идентичност, съхранявана през годините, се загуби. Примери много. Поколението на Стоичков-Пенев-Костадинов бе създадено от Димитър Пенев (макар Серги Йоцов да започна сезон 1985-1986), когато трябваше да се повярва, че търпението и мисълта за бъдещето са най-важни. И трябваше да минат две години, за да дойде онзи дъждовен гол на Камата през 1987, който да извади клуба пак на върха. Но за този период бавно и търпеливо се изграждаше състав. Процесът бе дори болезнен на моменти. Може да се върнете през последните 10 или 15 години и да се замислите кой треньор е оцелявал повече от два сезона? Или дори един? Колко пъти е показвано търпение и мисъл за бъдещето? Казват, че нямало кого да чакат в ЦСКА. Трябвало веднага да се става шампион, после да се пробие в Европа. За мен това са глупости. Да, Аспарух Никодимов го направи максимално бързо. Пое отбора през пролетта на 1979 и успехите дойдоха веднага. Но е имало и обратни примери. Димитър Пенев ръководи ЦСКА от късните месеци на 1985, но първата шампионска титла бе през 1987.
Сега ЦСКА не прилича на нищо от това, което бе в миналото
Пиша всичко това, защото на всеки 6 месеца в този клуб решават да тръгнат по някакъв нов път. Но никога не го завършват. Когато настоящите собственици поеха отбора, решиха да се доверят на млад треньор с авторитет сред публиката, на който да се даде време да изгради свой отбор. Оставиха го по-малко от година.
Тук пак опираме до идентичността. Вместо да се прояви търпение и да се запази стратегията, се тръгна към поредната промяна. Назначи се румънец, който бе ясно, че ще си тръгне още след първия провал. Така и стана. Сега пак клубът се връща в началото на пътя. Ще се търси нов треньор, след това нови играчи и така нататък. Този филм вече сме го гледали и е омръзнал. Е, има и разлика. В момента дистанцията до първото място вече е 8 точки и отборът е напуснал турнира, в който бе победен точно лидерът Литекс. Хората, които махнаха Любо Пенев, могат да са щастливи - направиха отново ЦСКА за смях
Да, Пенев имаше проблеми в края на есента, но поне тези срещи отборът под негово ръководство ги взимаше. И със сигурност през пролетта на 2010 ЦСКА щеше да е по-силен, отколкото бе през есента. Сега на дневен ред е мотото "феновете лишиха ЦСКА от титлата заради нахлуването в Мездра". Звучи точно както и онова "Не може един треньор да взима 50 хиляди лева заплата". И само два дни по-късно бе назначен човек за същите пари, който ги провали. Ето това е ЦСКА в момента.
Бъдещето
Най-важното нещо за една организация, независимо дали става дума за футболен клуб или сдружение за белене на семки по стадионите, е да не се допуска една и съща грешка два пъти. Каквото е станало, вече не може да се върне. Този клуб има нужда от дългосрочна стратегия, с която ще си върне идентичността и характера. Винаги ще има хора, които ще искат бързи резултати с аргумента "в ЦСКА е така". Винаги ще го има и изкушението на парите от Шампионската лига. Винаги ще има някой и друг труден момент. Но единственото решение е да се заложи на стратегия, която е насочена към бъдещето. Ясно е, че никой в тази държава няма толкова пари, че да инвестира в състава и да бъдат купени утвърдени звезди от чужбина. У нас изобщо няма играчи на пазара, които да гарантират бързи резултати. Така че остава търпението да изградиш отбор.
Един или два сезона не са проблем, когато знаеш, че вършиш нещата по правилния начин. Поне за нормално мислещите и разумни хора би трябвало да е така. Но аз поне не вярвам да се случи това. Сигурно ще бъде измислен нов балон за надуване
Както в последните 10 години. Какво ще е името на треньора, едва ли има значение, защото няма да е нещо ново. Вчерашното поражение от Берое е неприятно, защото аз поне вярвам, че решението е в младостта. Пък и фамилията Зафиров би следвало да заслужава уважение в ЦСКА, независимо дали става дума за Иван или Адалберт. Дано поне до края на сезона Зафето бъде оставен в отбора, за да видим дали може да направи нещо по отношение на характера! Той е Зафиров, така че може да му се има доверие. Но е далеч по-важно хората, които отговарят за ЦСКА, да спрат с експериментите, ако е необходимо, да си оставят два месеца до края на това първенство, да помислят какво ще правят в следващите две години и да държат на идеите си. И след това да намерят човек, на когото да се доверят и да го подкрепят поне за два пълни сезона.
Ако мислят, че има друг начин, нека се върнат пак към момента на уволнението на Пенев и назначаването на Андоне. И да го запомнят, защото пак ще се случи същото, ако решат да правят нещата по бързата процедура.
