Този мач между Ливърпул и Челси бързо щеше да бъде затворен в архивите на Висшата лига. 1:2 в средата на второто полувреме за по-класния, по-висшестоящ в класирането и по-нуждаещ се от точките отбор. Нищо специално.
До 66-ата минута единственото, което се наби в очи бе как Луис Суарес с ръка отби топката в собственото си наказателно поле и направи дузпа. Очевидно в опит със зъби и нокти да предотврати гол на съперника. Момент на лудост.
Лудост... Да ухапеш съперник - това вече наистина е диагноза. Но Суарес го направи, необяснимо и без извинение. После вкара гол, който преобърна резултата с главата надолу, защото на Челси точката не върши никаква работа.
И така един скучен мач се превърна в мача на Суарес. Изблиците на талант и гадничък характер вървят ръка за ръка при него.
Гледайки съботното дерби с очакван "голям волтаж" между Литекс и Левски, именно един Суарес ми липсваше на терена. Няма за какво да говорим и обсъждаме, няма какво да направи мача запомнящ се. Освен, разбира се, съдията. Свършва двубоят и 90 процента от интервютата са за неотсъдена дузпа, недаден червен картон и т.н.
Ако имахме един Суарес в "А" група, заглавията са гарантирани. Феновете ще пълнят стадионите само, за да очакват лудият гений да направи нещо. Да мушне гол с външен фалц, да падне за дузпа, да издърпа ушите на съперник, да се метне артистично пред треньора на съперника, обвинил го, че е симулант... Да ухапе някого. Няма да говорим само за съдийски отсъждания и други такива далеч не толкова артистични детайли от играта.
Непредвидим навремето беше и Кантона, който мина като метеор през английския футбол за 5-6 сезона. Невероятен гол, последван от ритник по съперник, псувня по съдия, а и атака срещу някакъв нехранимайко от трибуните, позволил си да псува. А помните ли Ди Канио? Пълна откачалка, но 24 карата футболист. Той на един мач седна демонстративно на терена и отказа да играе, защото не му дадоха дузпа. Шоу, колкото и да е непрофесионално.
Беше време, когато по нашите терени се подвизаваха личности като Гиби Искренов, Ицо Стоичков, та дори лудият варненец Иво Димов, който си излизаше от тренировки, когато му скимне. Гибона ще си подвикне с някой от публиката, ще падне за дузпа, може и да нашамари някого. Ицо се ядосваше като малко дете (като Суарес не можеше да губи) и риташе някой, ако отборът му изостава. Сложи и фланелка с номер 4 да дразни левскарите... Неща, които не всеки би имал характер и лудост да направи.
Вярно е, че артистизмът на Суарес надминава границите на приетото и той ще бъде наказан сериозно и заслужено. Но все пак, позитивно погледнато - футболът е игра за феновете, които трябва да си тръгнат от стадиона и да говорят за нещо от мача. Всичко, което се случва в един мач, в който играе Суарес, се върти около Суарес. Талантът му е равен с черните черти на характера. В Англия вече кръстиха явлението "червена мъгла" - погледът му се замъглява и извършва някоя глупост.
Донякъде за щастие на съдиите там, Суарес го има. Ето - сега ще накажат него за десетина мача, вероятно. Съдията Кевин Френд, който не го санкционира с червен картон, няма да бъде изваден от нарядите за 15 двубоя или доживот.
Както би се случило тук по примерите от този сезон.
