- Как стигнахте до "Ла Масия", школата на Барселона?
- Бях на 9 години и играех в отбора на моя град. Живеех на 15 минути с кола от Барселона - в Санта Колома де Грамарет. На една от тренировките ме гледаше човек с лъскав костюм, който накрая ми каза, че мога да играя в Барса.
- Какво ви даде школата?
- Формира ме като футболист, помогна ми неимоверно много, но имах и разочарования.
- Разочарования?
- Последната, десета година там не бе сред най-приятните в живота ми. Имах проблеми извън терена. Около мен беше горещо, но не искам да се връщам към тези събития.
- Изглежда, че юношите на Барселона все пак остават верни на клуба...
- Трудно някой ще измести Барса от сърцето ми. Ако съдя и по приятелите ми - така си е. Жерар Пике отиде в Манчестър Юнайтед, Сеск Фабрегас - в Арсенал, но първият се върна на "Камп ноу", а другият вероятно скоро отново ще е там. Всяко момче от школата мечтае само за едно - да играе в първия отбор. Предполагам, че това не се променя дори и ако напусне Каталуния. Кой не би искал да се върне при треньор като Гуардиола и да играе до Меси, Шави, Иниеста, Виля...
- Пропускали ли сте класика срещу Реал (Мадрид)?
- Никога! Два пъти съм гледал "Ел Класико" на живо на "Камп ноу". Този мач е различен от всички други на земята. Феновете полудяват, беснеят, във въздуха се носи омраза. Не мога да си обясня как се получава. На терена играчите са по-твърди отвсякога, макар че става дума за два от най-техничните отбори в света. След края си подават ръка... До следващото Ел Класико.
- Какво е чувството да си на "Камп ноу" за Барса - Реал?
- Макар и на трибуните, е изморително - физически и психически. Гледах мача през 2007 г. (3:3). Меси на три пъти изравняваше. Мисля, че тогава всички разбраха какъв гений носи екипа на Барса. Още бях от школата, но дори това не ми помогна да си намеря място на трибуните! Бях прав на стълбите през целия мач.
- Има ли отбор, който може да заобичате повече от Барселона?
- Левски! За мен Барса наистина е повече от отбор, но никога не знаеш какво може да ти се случи в нов клуб. Пазя и много топли спомени от годините в Арис (Солун), този тим винаги ще има уважението ми.
- Феновете в Гърция са доста горещи...
- Прекалено... В Гърция Арис - ПАОК е като Барса - Реал. На живот и смърт за феновете.
- Знаете ли кое е вечното дерби в България?
- Да, гледах в интернет клипчета от Левски - ЦСКА. Феновете тук са луди, харесват ми!
- Срещали ли сте някога Христо Стоичков в Барселона?
- Вечерях с него, мениджъра ми и Хосе Мария Мингея в Барселона. Беше емоционално преживяване за мен, защото се срещнах с един от идолите ми. За Стоичков няма маски, точно такъв е какъвто съм го гледал в мачовете - веселяк и малко луд. Голям човек и уникален футболист.
- Кои са другите ви идоли?
- Много са, защото докато бях в Барса, се смениха няколко поколения. В началото безспорно беше Стоичков. Наслаждавах се и на играта на Де ла Пеня, Фиго, Клуйверт. После изгряха Роналдиньо, Меси, Деко.
- Във втория отбор на Барселона сте играли с много настоящи звезди...
- Така е, през годините бях на терена заедно с Пике, Фабрегас, Лионел Меси, Педро Родригес и Виктор Васкес, който сега е в Брюж. В националния отбор за юноши делях съблекалнята с Хуан Мата (Валенсия), Диего Капел (Севиля). Играх с Ернан Креспо в Парма, със Себастиан Абреу в Арис. Неслучайно му казват Лудия - от мен да знаете.
- Кои от тях са ви приятели днес?
- За футболиститe е трудно да поддържат здрави връзки, защото всички сме с много различни графици, но Виктор ми е като брат, близки сме с Пике и Педро. Педро е много красива личност, това си личи и на терена.
- Приличате ли на някого от тях в стила си?
- Не съм се замислял. Аз съм бърз футболист, харесва ми да съм "един на един" със защитниците.
- Бяхте заедно с Валери Божинов в Парма. Той ви описа като доста техничен. Какво обичате да правите на терена?
- Човече, аз съм испанец! Обичам да правя "бисиклетас" (б. р. - класически финт с прескачане на топката),да пускам пасове с пета... На всяка тренировка пробвам нови отигравания, за да мога след това да изненадам съперниците в мача.
- Стреляте ли отдалеч?
- Имам някои голове от сериозна дистанция. Харесва ми да държа вратарите постоянно на нокти. Търся удобни позиции и стрелям често към вратата.
- Какво искате да спечелите с Левски?
- Идвам тук със сериозни амбиции. За мен Левски е най-силният клуб в България. Искам да спечеля шампионата и купата на страната, а Лига Европа е много силен турнир и се надявам да се представим на ниво. Искам феновете да пеят името ми.
- С кого се допитахте, преди да кажете "да" на Левски?
- Имах предложения от американския Далас и втородивизионния испански Мурсия, но когато дойде офертата от Левски, с мениджъра ми я обсъдихме и реших, че е най-добрата. Бях четири години и половина в Гърция, така че България не е далечна страна за мен.
- Играли ли сте срещу българи?
- Не, никога. Играл съм само рамо до рамо с Валери и както казах, съм се срещал със Стоичков. Срещу Христо не ми се иска да се изправям на терена.
- Кой е най-щастливият ви миг във футбола?
- Когато дебютирах за първия отбор на Барселона в последната ми година. Извикаха ме за два мача от купата на Каталуния срещу Химнастик (Тарагона) и Еспаньол на финала. Спечелихме с дузпи, никога няма да го забравя. Другият миг е победата на европейското първенство в Полша. Играх всичките мачове, вкарах четвъртия гол срещу Турция в групата. Спечелихме с 5:3. Какъв луд мач!
- За какво мечтаете?
- Тази година искам да спечеля всичко с Левски, а в бъдеще да играя в Примера дивисион или Висшата лига. Но искам да съм в някои от водещите отбори, да се боря за титлата. Знам, че за момента това не е възможно. Добър футболист съм, но имам много да уча.
- Какво правите в свободното си време?
- Когато приятелката ми Сарай е до мен, предпочитам да сме у дома заедно със сина ни Ефрен. Иначе ходя на пазар, купувам си дрехи или нещо за апартамента ни. Не обичам да се разхождам, изморявам се (смее се).Ако съм в Испания, през уикенда предпочитам да отида на кино, вместо за остана вкъщи с книга.
- Опишете се с няколко думи.
- Скромен човек, който иска най-доброто за семейството, за детето. Човек, който иска да побеждава. Затова дойдох в Левски.
