Паоло, с какво се занимавате в момента?
-Работя като таксиметров шофьор.
Извинете...
-Да, като таксиметров шофьор за моите деца. Возя ги навсякъде - на тренировки, на мачове, на разходка. Спортният център, където се готвят юношеските отбори на Милан е доста далеч от дома ни, затова голяма част от времето ми през деня минава в колата. Точно както когато пътувах до Миланело.
Липсва ли Ви футбола?
-По-малко отколкото първоначално си мислех, че ще ми липсва. Сега имам време за семейството си. И освен това си усъвършенствам тениса.
Получавали ли сте предложения за работа?
-Имаше някои варианти зад граница, работа от типа на тази, която върши мениджъра, но предпочитам да не навлизам в подробности, тъй като няма нищо по-конкретно. Освен това не съм склонен да напусна Милано, твърде много съм привързан към този град. А през лятото отказах за пореден път на Карло Анчелоти.
Каква е разликата между настоящия начин на живот, който водите и предишния, когато играехте?
-Вечер си позволявам по-често да излизам. Макар че това не е нещо, което ми е липсвало особено много през годините. И преди ако имах възможност в четвъртък или петък вечерях навън.
Разрушавате стереотипа, че за да станеш шампион трябва да се лишиш от всичко...
-Разбира се. Можеш да правиш всичко, но без да прекаляваш - да ядеш, да излизаш навън, това е начин да разпуснеш. Не е необходимо 18 часа в денонощието да мислиш за футбол, пълната концентрация ти е нужна само на терена. Някои треньори не харесваха тези мои разбирания, но въпреки това постигахме резултати.
Как така никой не ви е предложил пост във федерацията?
-Говорих с Албертини по темата и му споделих, че сега не се интересувам от подобна възможност. С него и с Абете се разбирам отлично, между нас има голямо уважение.
А какви са отношенията Ви с Милан?
-Аз съм привърженик на тима.
Не е ли малко?
-Знам каква е ситуацията и не очаквам нищо. Ако искам да получа нещо трябва да си го заработя.
Ако ви беше поканил друг италиански клуб?
-Щеше да е трудно, макар че отвсякъде ме искаха. Хората оценяват лоялното поведение.
Милан на Алегри изглежда ли Ви убедителен?
-Има проблем с равновесието, но Ибрахимович, Робиньо и Боатенг са отлични попълнения.
Достатъчни, за да спечели отбора титлата?
-Може и да са достатъчни, защото Милан има качества, с които може да спечели в Италия. Битката ще е с Интер, които си остават фаворит.
А в Шампионската лига?
-Изоставането от Реал, Барселона и Челси още е голямо и се видя в Мадрид преди две седмици. Естествено може и да става дума само да един неуспешен двубой. Ще ми е любопитно да наблюдавам втория мач на „Сан Сиро". Там ще се види ще успее ли Моуриньо в Реал. Големите отбори демонстрират винаги едно и също лице, независимо дали играят у дома или като гост.
От думите Ви излиза, че смятате, че Милан има нужда от нови попълнения?
-Мисля, че Милан има нужда преди всичко от проект, по който ще се развива и едва тогава от нови попълнения, които да изпълняват заложеното в този проект. Покупката на Ибрахимович и Робиньо на тази цена бе гениално действие, но доста промени лицето на отбора в края на август. Това бе малко импровизирана операция. За да започне един цикъл, в който има серия от успехи трябва да се направи повече, да се инвестира в съответствие с определени потребности на тима.
Истина ли е, че през миналия сезон, сокато още се бореше за титлата Милан се е обърнал към Вас с предложение да се върнете на терена?
-Не беше точно така. Леонардо искаше по-често да бъда в Миланело, да бъда близо до отбора. Но аз самият никога не съм желал да се върна на 42 години и след десетмесечна пауза и те отлично знаеха това. Нито един здравомислещ човек не би си помислил, че от мен в онзи момент би имало полза. А и самият аз не бих се съгласил на подобен разговор.
След световното първенство през 2002 към Вас имаше много критики. Същото се случи и с Липи и Канаваро след участието в ЮАР. Това част от играта ли е или ние в Италия просто обичаме да сваляме шампионите от пиедестала?
-По-скоро ние обичаме подобни действия. Първият път, в който написаха, че може би трябва да се замисля за отказване бе през 1989 г. Тогава бях само на 21 г.
