Защо след като обяви, че се отказваш от националния отбор ограничи медиините си изяви?
-Аз ако имам нещо да кажа го казвам. Не търся показност. Когато смятам, че имам нещо важно да съобщя - излизам и го казвам. За момента мисля, че просто нямам нужда да се появявам или да търся медийна слава. Не ми трябват.
Продължаваш ли да твърдиш, че си взел най-правилното решение?
-Ако смятах, че не съм взел най-правилното решение щях да се върна. А и това е стара тема вече, не знам защо продължава да се коментира.
Защото много хора се надяват и смятат, че трябва да се върнеш...
-Мен какво смятат много хора не ме интересува. Важно е какво смятам аз самият. Началник нямам, аз сам съм си шеф, казах го и тогава.
Когато обяви отказването си от националния отбор в София, се раздели с журналистите с думите: "Ако някога искате да не ви лъжат и футболът да се оправи, тогава ме потърсете!". Тогава думите ти сякаш минаха незабелязано. Какво имаше предвид?
- Ами те, най-важните неща, винаги минават най най-незабелязано. Никой не наблегна на това. Но може би защото беше под сянката на другото, което казах тогава. Какво съм имал предвид? Явно е, че след като свърша с футбола, ще се занимавам с нещо. С какво? Аз съм човек футболист, няма да тръгна да се занимавам с нещо, което не разбирам. И аз искам да виждам българския футбол да върви напред, нещата в него да стават по-добри. Така че ще съм човек, който ще се опита да помогне в това отношение. Ако видя, че хората искат да им се помага, аз съм насреща. Просто има хора, които не искат. Тогава има ли смисъл да си биеш главата в стената?
Това твое изказване се приема като вид критика към сегашното управление на футбола и като един вид алтернатива на сегашното управление...
- Може и да има нещо вярно, но не е хубаво да отправям много критика към ръководството. Знам, че не е полезно, не е приятно. После, след 5-10 г., ако аз съм на тяхно място, няма да ми е приятно, ако някой прави критики как аз си върша работата... Смея да твърдя, че те се опитват да си вършат работата по някакъв начин. Винаги има хора, които се опитват да им пречат, но в момента не мога да ги критикувам, тъй като съм футболист, не съм запознат с политиката на управление. Но пак казвам - след време искам да помагам на българския футбол и ще направя всичко възможно това да се случи.
Имаш ли визия как трябва да изглежда футбола ни? И стратегия?
-Това е много дълга тема. По нея трябва да се говори не с часове, а с дни, седмици, месеци, за да може да се оправят нещата. Явно е, че прогнозите за нашия футбол са песимистични. Човек като гледа няма начин да не си помисли, че е така. Но пък футболист човек, който е постигнал много, ако не направи усилие да помогне от там от където е тръгнал, няма смисъл. Затова ще се опитам да го направя, но не сега. Всичко с времето си.
Много пъти сме говорили и ти си казвал, че следваш целите си една след друга. Значи ли това, че следващата ти цел е да бъдеш шеф или на спорта в България, или на футбола?
-Шеф е силна дума. Аз дори сега се опитвам да помагам на младите момчета, които идват, на хората, които търсят съвет от мен. Пак е някакъв вид помощ за българския футбол. Това, което ти ме питаш е много по-комплексно. Ако дойде този момент, не казвам, че ще дойде или се реша да правя нещо подобно, защото човек трябва да е подготвен, ако реши да прави тази крачка в живота си, тогава вече знам, че ще е много трудно, защото аз виждам какво е положението. Но пък след най-тъмния период винаги има малко светлина. Важното е хората да искат да им бъде помогнато. Ако не, няма смисъл, тогава мога да си живея живота и да не се занимавам с такива неща
Значи си представяш как седиш зад едно бюро осем часа и до теб има папки, секретарка...Общо взето когато тръгнеш да ръководиш нещо, така ще изглеждат нещата...
-Всеки си го представя по различен начин. Аз нещата винаги си ги представям по различен начин. За всяко нещо си има човек, за всяко нещо си има хора, които са учили за това. Достатъчно млади хора има в България, които трябва да работят по специалността, по която са учили. Ако им се даде път мисля, че нещата ще се оправят
Споменаваш младите хора, ти имаш планове да се върнеш у нас, но повечето млади хора мечтаят да напуснат България и търсят късмета си навън...
-Разбирам ги, нормално е. Виждаш какво е положението в България. Всеки има семейство, всеки има своите нужди. Нормално е когато не получаваш достатъчно парични средства за това, което показваш в работата, да търсиш поле за изява в чужбина. Което пък е тъжно, защото аз искам да виждам повече хора да си остават в България. Начинът на живот и ситуацията обаче ги карат да си търсят работа в чужбина.
Как ще се промени това?
-Аз не съм политик. Има хора, които управляват държавата, те трябва да се заемат. Аз съм далеч от тези неща да давам съвети.
Получавал ли си покани да се включиш в политиката?
-Не, пък и моето отношение е такова, че директно казвам, че няма смисъл. Въпреки че в днешно време политиката е намесена във всички сфери на живота.
Какво е отношението ти към политическата класа?
-Нямам допирни точки с тях, за да коментирам. Пък и съм далеч от България вече 11 години. Да почна да давам съвети и акъл, мисля, че е грешно. Когато прекарвам повече време в родината си и видя наистина какво е положението - тогава да. Но сега...Виждам, че има скандали, виждам, че има обвинения, всеки се бори за власт, но това го има навсякъде - Англия, Италия. Всяка държава с проблемите си.
Твоята фондация всяка година номинира и награждава талантливи деца. Какво си казваш когато си на сцената и наблюдаваш изпълненията им?
-Чудя се дали хората знаят, че аз съм по-притеснен и от тях. Сигурно не го знаят, но винаги ми е неудобно. Чувствам се напрегнат, не знам защо е така. Да си сред такива деца, които макар и толкова млади искат да успеят, трябва да се чувстваш доволен. Казвам си „и днес направих едно хубаво нещо, и днес помогнах на някого". Затова го правя. Радвам се, че има толкова желаещи, че толкова деца се записват и се появяват, и искат да се развиват, което говори добре.
Срещаш ли се с тях и какво си говорите когато се видите? Изпитват ли респект към теб?
-Сигурно, не знам. Не мога да се правя на супермен и да кажа, че ги познавам всичките. Всяка години кандидатстват повече от 1000 деца. Разбира се сред тях има такива, които изпъкват, но е невъзможно да запомня всичките. Но когато отида във фондацията виждам на бюрото си написани картички, които си личи, че дете ги е писало. Винаги започват с думите „Бате Митко". Тогава ти става кеф и си казваш - Ето, затова го правя.
Как виждаш бъдещето на фондация „Димитър Бербатов"? Какво искаш още да се развие?
-Засега се справяме много добре. Церемонията за награждаване на успелите деца на България е много популярна сред децата и сред родителите. Всички я приемат с ентусиазъм. А това ме прави много горд. Работим с Данон за здравословен начин на живот, опитваме се да покажем на децата какво да ядат, за да бъдат здрави. Имаме и много други, нови проекти, които за момента са тайна, но съвсем скоро ще станат явни за всички, защото са нещо голямо. Нещата вървят към добре, въпреки че на моменти ни е трудно. Благодарение на партньорите, с които работим обаче се справяме и се радвам, че основах тази фондация. Нали трябва да се помага все пак? България има нужда от хора, които могат да помагат, макар че има и такива, които могат, а не го правят. Радвам се, че не съм от тях.
Колко хора работят във фондацията?
-Достатъчно, за да се справяме с нещата, които трябва. Всички тези неща, които се виждат отвън като дейност, те не са благодарение на мен, а благодарение на хората, които работят във фондацията и се стараят тя да работи както на мен ми се иска.
Ти имаш ли възможност да прегледаш предложенията, които постъпват? И ти ли решаваш, кои да бъдат наградени?
-Има си специално жури от специалисти в съответната област. На мен ми се изпращат по имейл, въпреки че аз много, много не работя с имейли (усмихва се). Старомоден човек съм. Но все пак - преглеждам, виждам резюметата. Но понякога е много трудно да прецениш кое дете трябва да бъде на първо място. Понякога се чудиш кое дете да спечели, което е малко лошо, защото пренебрегваш другото. Те за мен всички са победители, но така се получава, че трябва да има някой най-отгоре.
Как дойде идеята за тази фондация?
-С изпълнителния директор на фондацията Димитрина Ходжева се познаваме от много отдавна - вече десет години. Тя дойде с предложение, говорихме, обсъждахме и изведнъж осъзнахме, че в България футболист няма такава фондация, не е направил такова нещо. Аз вече бях в Англия, а когато дойдеш в тази страна като футболист тогава вече те знаят навсякъде. Затова решихме да стартираме проекта, да видим как ще тръгнат нещата. Пък те се получиха и вече смея да твърдя, че сме с много добро име, фондация, която хората търсят, искат да работят с нас, кандидатстват. И наистина се получава много добре, надявам се така да вървим и за напред.
Някой от съотборниците ти в Манчестър Юнайтед има ли подобна фондация?
-Честно да ти кажа, не съм се интересувал, не съм ги питал. Аз си гледам моите неща, много не се интересувам от нещата на други хора, тъй като не ми влизат в работата. Не се меся на хората в личните неща. Предполагам, че има, не може да няма. Те са такива звезди, знаят ги по цял свят. Всеки има или фондация, или се занимава с благотворителност. Имена няма да споменавам, хората ги знаят. Понякога се чува, понякога не затова, че помагат. Понякога си говорим и в съблекалнята.
Липсват млади футболисти сред наградените...
-Защото все пак футболът е отборен спорт.
Но все пак някои блестят...
-Да, долавям някакъв втори въпрос - все едно в България няма талантливи футболисти.
Не, напротив, аз смятам, че има, но като че ли не се работи достатъчно добре с тях...
-Аз нямам наблюденията от това, което става в България. Когато играех в националния отбор ходехме да тренираме на такива терени, че можеш да си изкълчиш глезена. Затова трябваше да си връзвам глезена с по 10 бинта...Щом ние - националния отбор тренираме на подобни терени, представям си децата къде тренират. От друга страна аз едно време когато съм тренирал на „4 километър", която база вече я няма, а това е още един по-голям прецедент, тогава играехме на сгурия и на пясък. Но се опитваха да работят с нас треньорите. Сигурно не се е получавало толкова добре, но тогава не съм обръщал и толкова внимание. На същото са тренирали Стилиян, Марто, сигурно преди това и Стоичков, Балъков. И се е получило. Сега нямам наблюдение как се работи, чета, слушам, но като цяло съм далеч и не мога да коментирам
