Прави ли ви впечатление, че културният елит на България почти спря да се мярка по стадионите? Вече съвсем рядко може да видите някой актьор, поет или музикант на трибуните. Дори не елита, ами и културтрегерите престанаха да ходят на мачове.
Къде е Елин Рахнев, да напише някоя ода за ЦСКА? Къде е Стефан Данаилов, да даде кураж на момчетата от „Армията”? От колко време на „Герена” не са се мяркали Хайгашот Агасян, Георги Мамалев или Владо Въргала?
Фронтменът на „Сигнал” Данчо Караджов се появи за последно на едно честване на Славия преди години. Прочут локомотивец, комикът Славчо Пеев от години не е стъпвал в „Надежда”. Закоравял ботевист като Митко Кърнев от групата Д-2 най-много да отиде на някое дерби с онези от Локомотив (Пд).
Стефан Вълдобрев се вясна за последно на стадиона в Стара Загора на 100-годишнината на Берое, за да изпее новото си парче, посветено на отбора. А актьорът Георги Стайков, изиграл блестящо ролята на Ростислав във „Вчера”, бързо се отказа от намерението да прави игрален филм за Лудогорец и европейските му приключения.
Нормално, като се има предвид цялото опростачване на Цар Футбол в България. А и коя изтънчена душа на изкуството ще отиде на празен стадион, да гледа как ритат топка куците срещу сакатите в мач, който може и да се окаже спазарен?
Да не говорим за националния отбор, където е само въпрос на време публиката да се състои само от шепа близки и роднини на футболистите. Плюс Боби Михайлов.
Разбира се, разводът между футбола и културния сектор по никакъв начин няма да се отрази на културата. Повечето театри в София са претъпкани, за разлика от стадионите. Пиесите на Елин Рахнев са все така гледани, а „Сигнал” още пее пред внушителна публика. Но без тяхното присъствие по стадионите си отива онзи чар от времената, когато кумирите на народа от сцената ходеха да гледат другите кумири с топката.
Да вземем например ЦСКА, където присъствието на Стефан Данаилов в онези години е почти толкова бележито, колкото на носителя на „Златната обувка” Петър Жеков.
Прочутият изпълнител на ролята на майор Деянов от „На всеки километър” дори е удостояван с честта да седи на резервната скамейка на отбора, редом до треньора Манол Манолов – Симолията. А на един мач във Велико Търново, за да не разочарова Ламбо, реферът Атанас Матеев дори дава дузпа за ЦСКА, заради която едва не яде бой от разярените играчи на „Етър”.
Григор Вачков, партньорът на Стефан Данаилов в сериала, също е виден цесекар. В Сатиричния театър са пословични непрекъснатите му закачки по футболни теми с другия комик Димитър Манчев, който пък се явява един от най-отявлените левскари.
Повечето актьори от онези времена обаче са от Левски. Тартори на „синята“ агитка от театрали се явяват Георги Калоянчев и режисьорът Рихард Езра. Последният е и нещо като идеолог на „синята“ публика. А Калоянчев, както и другите актьори от Сатирата, са много близки с Георги Аспарухов-Гунди.
„Как да не си приятел с тоя човек? Та той беше като нас – артист! Ние от театъра редовно ходехме да му гледаме мачовете. Някои от нас даже не знаеха правилата на играта. Ама той, като поемеше топката, като тръгнеше с нея, като дадеше пас или биеше удар, дори хора, които не разбират от футбол, казваха: „Браво, бе! Гледай какъв артист!”, разказва навремето Калата.
По таланта на Аспарухов се запалва дори и Стоянка Мутафова. Госпожа Стихийно бедствие вика за Левски, като най-често се появява на стадиона в компанията именно на Калоянчев. От „сините“ е и Апостол Карамитев, който играе главната роля в първия български футболен филм „Любимец 13”.
А ЦСКА може да се похвали, че сред големите му почитатели е била дори и известната диригентка на Музикалния театър Росица Баталова. Нещо повече – от „Армията” твърдят, че именно тя е донесла с присъствието си късмет на „червените“ във финала за купата през 1969 г., когато бият Левски с 2:1. А преди мача България – Португалия (2:1) пак Баталова разпява националите, събрани на лагер в Банкя.
„Имаше много хубави гласове, но над всички със своята музикалност изпъкваше Христо Бонев”, твърди тогава прочутата диригентка.
Днес този тип хора вече ги няма по трибуните. За културата е ясно, че няма да пострада. Но на футбола му се губи част от солта и пипера, ако преди дербито Левски – ЦСКА актьори и певци не се хванат за гушите кой от техните ще бие.
