Ще дойде ли Възкресение някога? Не, не тук не предстои да анализираме проблемите на прехода или бюджетните ходове на поредния финансов министър. Говорим за футбол. Не е лесно.
Започна се с мрънкане. Защо имало в България футбол по Великден?!
Това си е част от шоуто навсякъде по света. За информация на един футболист на Левски, чийто прякор го припознава като корифей в обработката на диаманти например, мачове на празника се играят не само у нас. Така че - сори, Йовов, вместо да си на масата край агнето, се наложи да си свършиш работата. Ти си в бизнеса със забавлението на народа.
Не само в духа на големия и светъл ден, футболът е забавление за хората, една от страстите им и радостите. Но ние го превръщаме в поредна постановка от сериала „страстите български футболни".
У нас Великден във футбола е символ на скандали, бити играчи, средни пръсти и „бомбастични" изказвания с ниска реална стойност, но много бабаитско звучене. В Ловеч преди повече от 10 години Литекс и Левски се ритаха безогледно, треньорът на домакините Херо показа среден пръст на скамейката на гостите, а босът на Левски Томас Лафчис го ритна по задника. В духа на празника.
Години по-късно в Кюстендил хора на мутрите, управляващи тогава местния футболен отбор, пребиха двама футболисти на ЦСКА на почивката на мач, в който гостите водеха с 1:0. Празнично, със светлина в душата, която даваше сила и на ръцете им.
2011 г. Нищо ново под слънцето великденско. След един съвсем приличен мач в Стара Загора, който Левски спечели очаквано и традиционно, Тодор Батков реши да даде тон за празнични слова. Човекът, когото мнозина асоциират с едно почти свято дело - построен храм в Родопите, и когото често виждаме със свещ в ръка пред паметници и параклиси, май забрави духа на тази седмица и последния и ден. Реши да озари ефира с култово и вече станало марково неадекватно изказване. Грозно.
„Литекс е служебен лидер .... купуване на мачове ... осиране наесен в Европа....".
Да, осиране имаше, но то си беше от познат автор. На собственика на Левски не му е за първи път, вероятно няма да е и за последно. Батков отдавна е спрял да се съобразява с каквото и да е, с когото и да е, и говори каквото му душа сака. Това е тонът в държавицата ни - всеки с малко власт и положение излиза и използва лесна трибуна за глупостите си. Поне на тоя ден обаче да ни бе спестено това словохулство.
Нищо свято няма за футболните хора. А всяка тяхна дума определя и формира мнение у мнозина. Защото грандовете у нас имат сила да влияят на мирогледа на феновете си. С помощта и на медиите думите на Батков са дали смисъл на неделята на хиляди левскари. Вместо да им е светло в душата - пак негативизъм и омраза.
Часове по-късно хората от Ловеч отвърнаха с хитряшки шеги по адрес на Батков и влязоха в тона му. Два мача имаше на Великден, и двата минаха под знака на дребните заяждания. Българска му работа.
И щеше да е тъжно, ако не беше срамно. Защото този Великден, ако Батков и Дихонов не са разбрали, беше черен и поучителен за страната, която никога от нищо не се учи. Така, както ужасът от Симеоновград няма да накара никого да се замисли, и във футбола няма да има поуки. Няма да има промяна в мисленето. Ще си говорим за „осиране", после ще го показваме дружно и нагледно наесен, по Великден пак ще летят грозни думи, наесен пак всички заедно ще се червим, скъсани на изпита в Европа.
И така в затворен кръг. Без надеждица за Възкресение.
