Клишето, че Левски и ЦСКА са като скачени съдове, макар и да са по презумпция пълната противоположност един на друг, намери своя реален смисъл през последните два сезона. Макар и преполовен, настоящият е огледален на изминалия, като единствено позициите са разменени. Приликите между "сини" и "червени" са далеч повече от разликите, но интересното е, че нито едните, нито другите са печеливши.
През есента на миналото първенство ЦСКА бе в отлична форма в повечето двубои, а Левски сериозно агонизираше в същия процент от мачове. Когато пък "армейците" се сриваха, левскарите надигаха глава. През последните 3-4 месеца картината бе същата, само че ролите бяха разменени. Дори поведението на секторите "Б" и "Г" преди и сега бе идентично, с малки изключения. И от всичко това спечели... Литекс.
Меценатът на "оранжевите" Гриша Ганчев се оказа доста по-прозорлив от колегите си на "Герена" и "Българска армия" и се възползва по най-добрия начин от "синьо-червените" катаклизми, макар и връщайки се към своята практика отпреди 11-12 години. Бизнесменът от село Микре е на път да нанесе сериозно историческо поражение по Левски и ЦСКА, каквото няма аналог в цялата история на българския футбол - да направи така, че двата големи от София да захапят "калъфките" за втора поредна година.
Миналата година Литекс взе титлата, а Берое - Купата. Предпоставките "сини" и "червени" да останат капо на родната сцена и през месец май 2011 г. са налице - фирменият отбор на Гришата има комфортна петточкова преднина на върха в "А" група пред Левски, а статистиката в такива случаи е безпощадна - който е есенен първенец, той триумфира с титлата. За последно това не се случи преди 4 години, когато ЦСКА пропиля по доста странен начин аванс от 7 точки пред Левски на полусезона. През 1996 г. пък Славия изпревари "сините" в един от най-скандалните футболни сезони, ставайки за седми път шампион на страната.
Освен това Литекс се падна да играе с Левски за Купата на България. Изхождайки от факта, че мачът ще е в Ловеч, както и от двубоите между двата тима напоследък, в който шампионите неизменно побеждават, е нормално да бъдат фаворити и по-вероятно да продължат.
Никак не е изключено Левски да бъде сериозно обезкръвен през зимната пауза, най-вече при една евентуална продажба на разликата между сегашния отбор и този, който жънеше провал след провал преди 12 месеца - Гара Дембеле. Под въпрос е оставането и на други ключови фигури в състава като Дарко Тасевски, Веселин Минев и Жоазиньо. Но дори и всички те да останат, шансовете за триумф напролет далеч не са големи.
Въпреки че ЦСКА изтегли на пръв поглед дълга клечка на жребия за Купата, падайки се да домакинства на Черно море, аргументите за пробив точно в този турнир остават само теоретични. Дори в това си състояние на съживяване, откакто тимът бе поет от Милен Радуканов, "червените" спокойно ще кажат "чао" на надпреварата, в случай че се справят с "моряците" и на полуфинала отидат я на "Лаута", я под Покрития мост, я на "Лазур", я в "Овча купел". А по тези места отдавна точат ножовете и са решени на всичко, за да се доберат до евроквотата, спечелвайки отличието.
В Борисовата градина трябва да правят молебен за нов късмет в тиража, какъвто само Димитър Пенев може да им донесе. Но за да се стигне до финалния сблъсък, още повече пък да се спечели, не може все да се минава през иглени уши и чичо Митко да събира фаворитите в една двойка, както направи с Литекс и Левски. За гонене на 32-ра титла пък дори не е забавно да се говори.
Левски и ЦСКА вървят ръка за ръка назад. Прекалено малко са епизодите, в които два родни колоса създават чувство на еуфория сред своите фенове. Дали единият ще е по-назад от другия, или обратното, е все едно - печеливш сред тях няма.
Причините са ясни - двата клуба нямат адекватни собственици, нямат адекватна политика и управление, а оттам нямат и нормално бъдеще. Не, че онези в Ловеч имат. Виждаме какви ги вършат, когато минат Калотина. Но пък си имат своя сив кардинал и комбинатор, който е сложил Левски, ЦСКА, БФС и целия ни клубен футбол в малкия си джоб.
