- Г-н Стефанов, вече са ясни съперниците на България в европейските квалификации. Какви са шансовете ни срещу Англия, Уелс, Швейцария и Черна гора?
- Мога да отговоря като българин и да кажа честно какво мисля. Като всеки българин искам да се класираме, но реалностите са други. Задачата е почти невъзможна. Какво имам предвид - групата може и да изглежда сравнително лека, но всъщност е много опасна. И Швейцария, и Черна гора, и Уелс са отбори, които много трудно можем да победим. Дай боже, футболистите да ме опровeргаят. Не слагам Англия в това число съвсем съзнателно. Да се направи нещо срещу тях, трябва да се случи втори "Парк де Пренс" и за втори път Господ трябва да ни докосне. Разликата в класите е очевадна. Ще се радвам много, ако греша и момчетата надскочат себе си, за да направят нещо за собствените си кариери и за България.
- Докога ще се разчита на поколението, което провали отбора в три поредни квалификации?
- В момента това поколение е в най-зрялата си възраст. Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров и Благо Георгиев могат да бъдат водещи фигури както в тези квалификации, така и в следващите. Мисля така най-вече защото не виждам нищо да идва отдолу - това е страшното. Не виждам някой сериозен футболист от младежките формации да се е наложил в първия отбор. В момента не можем да бъдем спокойни, че имаме достойна смяна на тези много силни футболисти.
- Какво тогава трябва да се направи, за да започнат да излизат класни млади играчи от школите?
- Изказването ми по този въпрос може да прозвучи като предизборно. Като дойдат избори, било в политиката или в спорта, всеки започва от децата, от младите, от промените и развитието. А истината е, че не трябва много да говорим.Не трябва да викаме неволята, а трябва да се опитваме да направим нещо. Кадрите, които работят в школите, са много слаби. Държавата с нищо не помага, абсолютно е абдикирала от спорта. Надявам се, че това правителство въпреки немотията ще се опита да направи нещо смислено. Трябва да мислим за децата. Футболът е най-популярният спорт, най-масовата игра и малките се увличат по Бербатов и Мартин Петров, а от по-старото поколение Стоичков, Емо, Любо и Балъков. Техният пример е заразителен. Можем да спасим много деца от белите и улицата, ако ги привлечем в спорта. Затова трябва и сами да си помогнем, и държавата да ни помогне.
- Какво куца на националния отбор, който се провали в последните три квалификации?
- Куцат най-вече треньорите и ръководството също, а треньорът е най-голямата грешка на БФС. Ако искаме нещо да се получи, трябва да бъде нает сериозен, авторитетен специалист, който не само да приказва, а наистина да върши някаква работа.
- Има ли такъв човек в България?
- Всичко това може да стане само с треньор от чужбина. В България се е доказал един-единствен човек и това е Димитър Пенев. Смятат го за стар, глупав, лош, а той, човекът, си е много кадърен и знае отлично за какво става въпрос. Неговите питомци са го набелязали и не го щат. Той ги направи хора, а сега му отвръщат по този начин. Тук много добре пасва поговорката "Няма ненаказано добро".
- Треньорът от чужбина струва прекалено скъпо, така поне твърдят от БФС.
- Пълни глупости! Напоследък се пише много и хората знаят срещу какви пари работят чуждите треньори. Е, не можем да наемем Моуриньо, но има много добри и кадърни треньори, които могат да допринесат за развитието на българския футбол и да променят начина на мислене, стила на игра и мотивацията на националния отбор, защото в момента можем да разчитаме само на това момчетата сами да се вдигнат и да направят подвиг. Иначе се опасявам, че от много правилен футбол ще вземем да кривнем.
- Редно ли е човек, който се е провалил, да продължава да работи на същото място?
- Човек, който има чест, сам ще си вмеме шапката и ще си замине. Наскоро четох за съдия, който сбъркал и като си видял двете грешки, толкова навътре взел нещата, че станал монах. Но това се случва при по-интелигентните нации, при по-почтените хора. А при нас какво е - ти го плюеш, той си мисли, че дъжд го вали, забърше се леко и вика, че следващия път ще е по-добре. Ако сам се финансираш и правиш нещо, можеш да допуснеш грешка, да се опиташ да я поправиш, ако щеш, трети и четвърти път, но използваш собствения си финансов бюджет, а не парите на друг. В националния отбор е различно - други хора плащат парите на селекционера, а народът очаква нещо от него. Селекционерът обаче казва - аз не съм най-виновният, има и по-виновни от мен. И си продължаваме постарому. Пак казвам - дано греша. Не искам да съм лош пророк в собствената си къща, но мисля, че нищо добро не ни чака.
