И все пак тя се върти. Това не е фраза от Димитър Борисов или съратникът му Иво Иванов. Но съвсем спокойно можеше да е и техен патентован лаф. С титаново покритие! Върти се, и то яко.
Че в ЦСКА нещо се мъти, вече е ясно и на чистачката със златен зъб и ръждиви кичури, дето чисти алеята пред „Армията" в титулярен екип „за домакинство" на фирмата - собственик. В Търговище отборът на Милен Радуканов отново спечели и отложи екзекуцията, която очевидно е подготвена и се чака само повод. Той неизменно ще дойде. Дали с реми във Варна, или със загуба срещу Левски. Или пък треньорът на ЦСКА сам ще гръмне като бомба в цялото напрежение, с което го заредиха.
Търсите логика? Причини, обяснения и аргументи? Няма, бе хора. Нали трябва да се върти...
ЦСКА е като клиника за пациенти в особено състояние, които минават по дъгата на емоциите. От тиха лудост (обикновено собствениците) до истерия и агресия, предизвикана от безсилие пред безумните ходове (в изпълнение на запалянковците). И всичко това гарнирано със серия зрелищни управленски автоголове, забити в собствената врата без съперника дори да атакува. И пред погледа на един куп обезсърчени служители на клуба, радхождащи се из градинките на „Армията" и чакащи да им платят заплатата за... февруари, например.
След като за календарната 2010 г. „Титан" опита да счупи световен рекорд и смени 8 треньори, сега Радуканов е с куфар в ръка. Човекът си води отбора, но по езика на тялото му в Търговище бе ясно, че сам знае какво го чака. Футболистите отказаха да говорят по темата, но и по тяхното поведение личи, че картинката им е ясна. Да не им е за първи път, я?
Абсурдите на „Армията" някой ден положително ще бъдат описани в книга, поне с обема на „Война и мир". Вероятно до края на есенния полусезон вътре ще има нова глава - „За един пробит Радукан". Пробит, и то от своите. Отвътре.
Не че треньорът е някакъв гений с качествата на Гуардиола или Фъргюсън.
Не че няма кривици, защото ако наистина е псувал Херо и Лаптопа, заслужава да му издърпат ухото и да мине един курс за неща, които се учат у дома в предучилищна възраст. Но и тези нервни изблици у човек, който води в класирането, отборът му е без загубена точка и се скъсва да пълни мрежите на съперниците, пак са сигнал за нещо задкулисно. За нещо, което изнервя и влудява треньор и играчи. Радуканов е нервен, защото знае нещо, за което ние само се досещаме. И главата му не го побира.
Неговите началници му благодариха за пролетната работа, победата на „Герена" и Купата на България. Курдисаха му един началник от Нови Сад с неясни функции и задачи, който чака своя звезден миг.
Дали новият треньор ще е Симонович, Иванович или Петкович, дали ще е Петър или Георги, на кого му пука? И Фабио Капело да се казва, няма да бъде приет от играчите и феновете. Те вече показаха кого подкрепят. Ако тази необяснима рокада се извърши до края на есенния полусезон, можете да се обзаложите с комарджията от най-близкия пункт на „Еврофутбол", че титлата няма да стигне до „Армията".
Ще я спечели някой отбор, който работи усилено и постоянно в една посока. А не клуб, в който шефовете отказват да защитят и дадат доверието си на човек, който им свърши отлична работа и замаза с действията си един куп техни гафове на управленския фронт.
Но в психиатриата насред парка не е било някога играчите, треньорите, феновете и босовете да теглят в една посока. Да биеш 8 пъти поред на старта на сезона (наистина, не срещу най-силните отбори), да си лидер и явен фаворит за титлата, но пак да опитваш да стъпиш на мина, която сам си заровил в момент на умопомрачение в собствения си двор. Ето това е ЦСКА.
Един ден „Титан" се разплаща и изчиства дълговете на клуба, с което печели адмирации от феновете на отбора, в следващия миг идва някакво шокиращо назначение или уволнение, после привличане на силен футболист, последван от разпадане на школата... Влакче на ужасите, от едната крайност в другата. Как тогава Радуканов и играчите да не са нервни?
Скоро ще разберем дали където има толкова силен дим, има и огън. Вече и пейките в Борисовата градина си говорят за предстоящата смяна. Те тоя мач са го играли. Нали са близо до стадиона на ЦСКА, където изненадващите ходове са част от ежедневието. Обикновено са големи, но почти никога не довеждащи до хепиенд.
Разбира се, никога не е късно човек да се поучи от грешките си. Или пък с мазохистично удоволствие да ги повтаря. Ей така, за да се върти.
Амад показа на Рашфорд и Гарначо как се играе с чест и достойнство