Стана тя каквато стана. Българският национален отбор загуби и под ръководството на „великия" Лотар Матеус. Така както губеше и при Станимир Стоилов, и при Пламен Марков, и при кой ли още не. При това загуби не от световна сила, а от един средноевропейски тим, какъвто са сърбите. Вярно с 2-3 големи имена от Висшата лига на Англия, но само толкова.
Само преди малко повече от месец същият този наш отбор би Уелс като гост, после се справи със Саудитска Арабия и изведнъж стана едва ли не извъземен.
Започна да се говори за дисциплината и тактиката, които Матеус бил донесъл. Как едва ли не сега ще бием всички в нашата група и ще станем най-малко втори. След което ще играем баражи ще се класираме на европейското.
Да, ама дойде приземяването, което показа, че този отбор си е същия, който гледаме в последните няколко години. Той може да изиграе 1-2 мача на ниво и после си остава средняк в най-добрия случай.
И няма нищо общо с „Мерцедес"-а, с който го сравни новата му голяма звезда Ивелин Попов. Защото „Мерцедес" е символ на постоянна класа, докато нашия прилича по-скоро на вехта „Лада", която на моменти може да те изненада приятно, когато около тебе са „Трабанти" или „Запорожци"но като цяло си е „Лада".
Видя се, че и Станимир Стоилов не е чак толкова виновен за това дередже на тима ни. Той се опитваше да прави нещо с тези футболисти, които обаче не търпят никакво развитите, може би с изключение на двама-трима.
Лошото е, че Матеус се раздели с един от тях - Валери Домовчийски, при това по един безумно тъп начин. С декларации и заплахи пред медиите, което за пореден път показва къде сме и защо сме там.
Горе-долу подобно е положението и в грандовете в българския футбол. Те или са величани до безкрай или критикувани. Всички помним какво стана с Левски, който стартира ударно сезона. Бяха правени сравнения с какво ли не, говореше се за нов 1/4-финал в Европа, а Гара Дембеле бе сравняван със Златан Ибрахимович или Дидие Дрогба.
Съвсем в реда на нещата „сините" постепенно окапаха и изведнъж дойде обратната реакция - „този отбор не става", „треньорът Ясен Петров да си ходи", „защитата е пълен боклук" и други подобни констатации.
Истината е, че отборът се и същият, но по една или друга причина играе по-слабо. Просто на „Герена" берат плодовете от стари грешки, допуснати още през лятото - недобра подготовка, която доведе до много контузии и закъсняла селекция, заради която част от новите в тима все още не са станали част от него.
И в ЦСКА нещата стигнаха от едната до другата крайност. Тимът стартира зле в първенството. Треньорите се сменяха един след друг, а играчите бяха разкъсвани от критики.
Изведнъж „червените" се закрепиха и със същите тези футболисти взеха, че започнаха да бият. При това редовно. Едва ли е само заради новия си треньор Милен Радуканов. Защото на всички е ясно, че и Жозе Моуриньо да дойде за един месец, при това в разгара на сезона, не може да промени нещата с вълшебна пръчица. Впрочем самият Радуканов бе сравнен с Моуриньо, а тимът на „армейците" вече отново е гранд и страшилище за всички в Европа.
Истината е, че ЦСКА си е същия отбор, но сега има малко повече късмет в срещите си, а и на футболистите по една или друга започна да им се играе. Може би защото най-после са си взели парите.
Само, че тези футболисти са подготвяни от Павел Дочев, който бе смачкан от критики и изкаран едва ли не престъпник. Какво ли обаче ще стане и с новия треньор, ако ЦСКА вземе, че направи 1-2 слаби мача и не спечели. Отново ще има критики и ще се върнем на положението от преди 2 месеца.
Защото в България сме царе да критикуваме или да величаем този или онзи. И да го смачкаме или напомпаме със самочувствие, което после се оказва фатално за него.
