Марат, как се чувствате почти година след като се отказахте от спорта?
-Отлично. Започна един нов етап в живота ми, с нови цели и задачи, доста интересен етап!
В момента сте и вицепрезидент на руската федерация. Защо се заехте с това?
-Този спорт в родината ми е в плачевно състояние. Имам собствено виждане как да решим проблемите и получих възможност да го приложа на практика.
Къде са проблемите?
-Няма система, няма база. Почти нямаме деца, които да се занимават с тенис. Най-младият ни представител е на 25 години. Длъжни сме да получим повече особено след като сме страна, богата на таланти. Имаме райони с традиции, но те са твърде малко. А всъщност в цялата страна има интерес към спорта, просто трябва да бъдат създадени условия, за да се практикува.
Как?В някои региони трудно се отделят пари дори за футбол...
-Най-напред трябва да се има предвид, че тенисът е трети-четвърти по популрярност спорт. Той е уникален заради начина, по който създава имидж на страната и региона по целия свят. И ние не искаме властите по места просто да помогнат на спорта, а да помогнат на подрастващото поколение. Главната задача на всички ни е да привлечем към спорта по принцип колкото може повече млади хора. Лошото е, че тук възниква още един проблем. Кой ще тренира тези младежи. Особено в тениса положението с треньорските кадри е тревожно. Големите имена, които имахме до скоро или починаха, или са в пенсионна възраст. Младите, които трябва да ги наследят предпочитат да се занимават с уроци за богатите, защото полумавт добри възнаграждения за това. За да ги върнем трябва да им предложим същото, трябва ни спонсори - за отделни проекти и по места. Освен това са нужни единни стандарти за подготовка. Често някои талантливи деца се губят, защото родителите им ги възприемат като следващия Федерер или следващата Шарапова, а себе си за супервелики треньори. Така децата се объркват и резултати няма. Единствената алтернатива на това е да има достъпни професионални треньори. Нужни са ни и повече турнири, не само за младите таланти, но и за професионалистите. В момента Русия организира само две сериозни прояви - за Купата на Кремъл и Откритото първенство на Санкт Петербург. За страна като нашата това е прекалено малко.
По-рано през тази година бяхте във Ванкувър на зимната олимпиада. Какво ви впечатли?
-Колко подредено и организирано е всичко. Буквално няма за какво да се хванеш, за да критикуваш.
Виждате ли се в ръководството на Международната федерация по тенис един ден?
-Защо не?Едва на 30 съм, нямам семейство, нямам дете, нищо не би ми попречило.
В останалите страни по света има ли система, каквато искате да въведете в Русия?
-Има. Вижте Швейцария. На пръв поглед Федерер изглежда самотник, но не е така. Местната федерация харчи по 750 000 долара на година за треньори. По-голямата част получава Петер Лундгрен, но той постига прекрасни резултати при работата си с младите. Най-ефективна обаче изглежда системата на Испания. Вижте колко топ играчи имат те...
Колко мача от US Open успяхте да изгледате на живо тази година?
-Нито един въпреки че имах желание. Графикът ми е доста натоварен, а за да отида да гледам на живо се нуждая от поне половин ден. Макар че да си призная честно съвременния тенис ми е малко скучен. Водещите играчи предлагат интересни неща, но не чак толкова...
Не изпитвате ли никаква носталгия?
-Към този момент не. Знам, че е трудно да се разбере, но трябва да знаете, че докато си професионален тенисист си непрекъснато под напрежение, усещащ страхотна тежест. Когато се отказах ми стана доста по-леко. Сега получавам удоволствие от всеки мой ден. Мнозина прогнозираха, че ще издържа само няколко месеца, но не са прави. Освен това получих сериозна подкрепа от приятели за бизнесначинанията ми и се чувствам чудесно.
Изобщо ли не играете тенис сега?
-Почти не. За последно преди мет месеца взех участие в демонстративен мач. По често се занимавам с футбол, играя с баща ми и неговите приятели.
Няма ли шанс да ви видим в някой от турнирите за ветерани?
-Не. Може би след години.
