Българският футбол се събуди от зимния си сън. Не с прекалено голям ентусиазъм, но и определено не беше лишен от емоция.
Няма и как, когато шампионатът у нас за мнозина българи е по-важен от Висшата лига, Серия "А", Ла Лига и останалите топ първенства. И това е напълно проверена статистика, направена на база на рейтинга на телевизиите.
С първите часове след летаргията обаче се появиха и старите и дълбоки рани, които бързо поставиха болезнената граница между сънищата и реалността.
На дневен ред пак са теми, които са дъвкани от години насам, но продължават да имат актуалност. Причината е очевидна - никой не предприема нещо, различно от това да констатира фактите.
А те са, че българският футбол е в ситуация тип "Параграф 22". Проблемите са си едни и същи от десетилетия.
Стадионите
Инфраструктура от 70-те почти навсякъде. Даже по-зле. Ако по света има фенове на ретро нещата, т.нар. "винтидж", българският футбол е мястото. Стадионите не просто са зле, те стават по-жалка картинка с всяка следваща година. Те са машина на времето, която, за разлика от Западна Европа, ни връща 40 години назад.
Мръсни, изпочупени, криви, нефункционални, неугледни, ръждясали, негостоприемни... Даже и замръзнали. Тук-таме някоя нова седалка, малко свеж бетон, някой се сетил да позамете боклуците, но съоръжението си е пак същото, приличащо на експонат в исторически музей за футбол.
Съдиите
Те са си вечните виновници в България - или са купени, или толкова си могат. Това са редовните обвинения към тях. Не че заслужават някой да ги защитава, а фактът, че самите те не го правят, кара човек да се замисли дали пък "няма нещо гнило в Дания"? Сигурно има.
Лошото е, че когато българските отбори добутат положението до европейските клубни турнирни, и онези съдии са им криви. Защото винаги е по-лесно да не търсиш причината в себе си.
Чужденците
Най-любимата мантра, подходяща за всеки, който още живее в 70-те. Това обаче е Европа от 2023 година - с отворени граници, свободно придвижване и глобални пазари. Без значение дали на някого му харесва или не.
На никого не му пречи, ако реши да играе само с българи, да го направи - няма закон, който да спира това. Защо е нужен такъв за обратното?
Феновете не харесват чужденците, но и не дават време на българите. Ами, трета опция няма. Или може би тя е "някой отгоре да спусне правилото за всички", както сме свикнали. Феновете обаче не харесват някой да ги командва.
Българите
Разбира се, че освен чужденците, и те. Не са на достатъчно високо ниво, не са мотивирани, не са научени. Технически имат кусури, физически не са подготвени. Не са всичко онова, което трябва да бъдат.
Това е само малка част от обвиненията, които всеки професионален играч е чувал по свой адрес в страната на най-големите футболни разбирачи и анализатори.
Президентите
Те са възпитани, имат връзки с мафиоти - едното се вижда всеки ден, за другото трябват железни доказателства.
Футболните шефове се оплакват от съдиите, но ако нямате къса памет, ще си спомните за едно предложение от един човек, което гласеше: "Добре, дайте от утре да почнем начисто!" (разбирайте без уредени мачове), което беше намигване към истината, че досега явно не е било така.
БФС
Съюзът функционира на санитарния си минимум - този, който позволява на всеки в него да се оправдава, че си върши работата. Да си вади длъжностната характеристика и да показва какви са му задълженията - например, да администрира и да осигури топки, и да покаже, че е изпълнено.
БФС обаче се превърна в нарицателно, заради което дори съвестните хора във футбола ни са на режим "Изчакване" и не искат да правят каквото и да било, докато няма реформа.
Медиите
Като изключим политиците и съдиите, журналистите са най-мразените хора в държавата. Те са виновни в очите на феновете, защото или са некомпетентни, или са "на хранилка". Никой не може и да допусне, че имат собствено мнение. Всичко опира до интереси.
На футболистите не им се разправя с интервюта, вероятно поради личните им опасения, че някой ще си помисли, че са тъпи, а треньорите и президентите се цупят, че им задавали "провокативни въпроси".
Школите
"Всичко трябва да започне от школите", го слушаме вече повече от 20 години. Как така обаче за толкова време почти никой не го започна, но всеки го изтъкна?
Мнозина написаха (преписаха, преведоха) стратегия за развитие на българския футбол, но и те не си вярваха, че нещо ще се случи. А школите се превърнаха в оправданието на годината, после на петилетката, на десетилетието, а както е тръгнало, ще стане и на века.
Самият футбол
От всичко, той е най-виновен. Виновен е, че толкова много го обичаме. Че стана толкова труден. Че е прекалено голям бизнес, в който само да риташ добре топка не е достатъчно, а трябва да имаш научни познания от няколко сфери. Че трябва и много да му даваш, а не само да взимаш. Че трябва да гледаш голямата картина, а не да играеш на дребно.
Че ни донесе най-лудото лято, което създаде герои, на които след професионалните им кариери приписахме качества, които не притежават (не всички) - да имат достойнство, да умеят да управляват, да бъдат визионери, да мислят за нещо различно от себе си.
Виновен е, че продава фалшива надежда - някак си, утре може да е по-добре, нещо да стане от само себе си. Няма да стане.
