Почина лекарят, пациент на Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски" в Курило, който беше тежко пребит при престоя си в болницата в болницата. Това съобщи пред bTV министърът на здравеопазването Петър Москов.
Преди дни при бой между пациенти в болницата, д-р Илко Иларионов е пострадал тежко и незабавно е откаран в „Пирогов". Той беше със счупвания на гръбнака и ребрата и с контузия на белия дроб.
fallback
Все още се изясняват причините за сбиването. Починалият мъж е лекар в наскоро закритото кожното отделение на Пета градска болница.
Всички знаем, че най-често лудостта се схваща като „социална смърт”. И никакви реформи в психиатрията до момента не успяха да променят тази нагласа в българското общество. Да полудееш е дори по-страшно от това физически да умреш. Но да полудееш и да умреш е вече наистина прекалено.. и е, като че ли най-лошото, което може да ти се случи. Хората мразят да говорят за смъртта, защото ги е страх да не ги сполети – от суеверие…плашат се също да говорят сериозно за лудостта и затова винаги я обличат в закачливата одеждата на вицовете. Лудостта рядко предизвиква автентично съчувствие, тъй като е свързана със странности, с непредвидимост и не рядко с агресия. В началото на полудяването всички отричат проблема – близките не допускат нито за миг идеята, че той/тя могат да имат психична болест – дълбоко в себе си предпочитат тумор в мозъка, но не и шизофрения. След години, независимо от състоянието на същия този човек всички започват усилено да отричат здравите части на личността му и не го допускат да се върне вкъщи, да работи, да обича, да спори и да се бори… В началото всички казват: „ама моля ви се, няма ли частни психиатрични заведения, аз искам да платя за най-доброто лечение в България за моя близък”…в края пак тези всички вече казват: „ама моля ви се, държавата няма ли да се погрижи, това е възмутително, как така няма места в държавните психиатрични болници…” Така или иначе живеем в свят, в който държавата не достига…а най-трудно достига до психиатричните болници и до хората, които лекуват и се лекуват там. Психиатрите и техните пациенти са последното, за което държавата се сеща. И всичко се превръща в едно отричане: пациентите отричат болестта си; психиатриите отричат старостта си; психиатрите отричат прегарянето си; държавата отрича отговорността си. Психичен статус: Държавата е некритична към състоянието и поведението си; без съзнание за болестта си! Това предполага задължително лечение! И пак психиатрите са на ход… А журналистите да мълчат…!