"Лежах в леглото след дълъг ден на пътуване, когато чух камбаните: два тона, издаващи настоятелен тон, който изпълваше нощта. Погледнах през прозореца, но не успях да видя нищо. Въпреки че бях изтощен, любопитството надделя. Взех си обувките и якето си и последвах звуците до най-близката църква, където десетки хора държаха свещи и тържествено обикаляха около сградата. Оказа се, че бях пристигнал в Пловдив, България, точно навреме за православния Великден... Светлината на свещите осветяваше лицата на онези, които обикаляха църквата три пъти, преди да се разпръснат в нощта."
Така започва текстът на Себастиан Модак за New York Times, посветен на втория по големина град в България - Пловдив. Текстът е част от кампанията на изданието за 52 места, които да човек трябва да посети през 2019 г.
"Изкачих стръмни калдъръмени улички в Стария град, проучвайки запазените останки от онези, които са били тук. Това прави Пловдив едно от най-старите места в Европа, които са били населени без прекъсване", пише авторът.
Той разказва за посещенията си в амфитеатъра, строен през 2 г. сл. Хр., средновековната порта край Стария град, и се възхищава на възрожденската архитектура от края на Османското владичество у нас през XIX век.
"След криволичещите каменни пътища отидох до срутената крепост, за която се смята, че има корени в древно тракийско селище, и тръгнах към "Княз Александър I" - пешеходна улица, облицована с магазини и ресторанти и дюнерджийници. След това минах през римски стадион и порта и прекосих подлеза, покрит с древни каменни плочи под натоварена пътна артерия", разказва Модак.
Пловдив е включен в списъка на New York Times заради факта, че е Европейска столица на културата за 2019 г. и като такава е домакин на множество културни събития.
"Енергията, вдъхновена от избирането на града за столицата на културата, прониква във всичко. Но в Пловдив тази титла всъщност е повече признание за дългогодишна творческа визия, отколкото за старт на нови програми", пише той.
Модак отбелязва, че Пловдив е много повече от просто туристически град и макар чужденците да могат да се заблудят, че това е така заради живописните улички и запазените руини от древното минало, след няколко дни, прекарани там човек осъзнава, че става въпрос за развиващ се икономически център.
"Вторият по големина град в България е място на много пластове, където една нова порода артисти, предприемачи и лидери на общността са също толкова загрижени за бъдещето на града, колкото и за миналото", коментира Модак.
Той отдава значимото и на местните творци и собственици на галерии и ключови заведения, без чиито усилия проектът за столица на културата би бил невъзможен, както и с някои от интересните места в града, които според него си заслужава да бъдат посетени от туристите.