IT експерти искат да се отвори кода на софтуерните системи на българските институции

Да бъде отворен програмният код и на вече съществуващите софтуерни системи, разработени за нуждите на българските институции, както го направиха Великобритания, Германия, Израел, Естония и  десетки други държави. За това призовава петициа до българските политици, подписани от експерти в бранша на компщтърните и информационните технологии.

Самата петиция носи името "Лесно се приказва, покажете ни кода" и в нея се приканват властите да дадат реално повече прозрачност около софтуерните разработки, които касаят работата с  граждани и фирми на държавните институции като НАП, НОИ, Здравната каса, Агенция „Митници“  и много други.

"Така специалистите, които биха могли да допринесат за подобряване качеството на софтуерните разработки, ще могат да дадат своя принос, като това ще се отрази положително и върху сигурността на продуктите. Мнозина от нас са готови да помогнат на доброволни начала, водени единствено от патриотични подбуди", се казва в текста към петицията.

Оттам още цитират данни на БСК, според които от 2002 досега, България дава средно на година пo около 150 милиoнa лeвa гoдишнo национални и европейски средства зa въвeждaнe нa електронно управление.

"По всяка вероятност досега са похарчени около два и половина милиарда лева. Искаме да знаем къде са отишли парите ни!", пишат авторите на петицията.

Оттам искат кодът на институциите, да бъде отворен, за да може да се гарантира за сигурността и качеството му, както и да се дадат предложения за подобряването му.

Един  от инициаторите на подписката - IT експертът Константин Спиров - обясни пред БНР защо се иска отварянето на кода.

"Представете си човек с къща, който  има солидна циментова ограда, не особено висока и отвътре има разграден двор. Човекът  може да си мисли, че солидната ограда е, за да го пази от крадци, но всъщност  пазенето се прави по много различни, други начини. Нито циментовата ограда,  нито разграденият двор няма да решат първичния проблем - че той не си е направил  сигурността на къщата както трябва и не си е подредил двора. Може всъщност да  се окаже, че солидната ограда е, за да не виждат съседите в какво ужасно  състояние е дворът му", обяснява той.

Заради липсата на прозрачност  експертите в бранша не могат да кажат дали течът на данни от НАП е защото системата  е била „разграден двор“ от гледна точка на информационните технологии, обясни  той и допълни, че пробивът в сигурността говори за липса на поддръжка.

"Очевидно е, че мащабите може  да са значително по-ужасни, отколкото се предполага, включително и този  инструмент, който НАП пусна - за търсене дали вашите данни са изтекли или не. Най-чудовищното е, че според официалните изказвания на следствените органи и на  прокуратурата течът на данни е значително по-голям. Кой дава гаранция, че тази  част от айсберга, която е под водата, в момента вече не е на черния пазар.... Най-голямо учудване буди лекотата, с която се говорят най-различни неща, които могат да впечатлят  масовата аудитория, но всъщност изпълват мен и моите колеги буквално с ужас, стигащи дори до хакнатите пръскачки", коментира IT експертът.

"Малкото неща, които ние  разбираме, включително и конкретния начин, по който се случил бруталният теч на  данни от НАП показва, че всъщност някаква част от системите на държавната  администрация са в тотално зарязано и неподдържано състояние. Потвърждение за  това, че огромна част от информационните системи в България не могат да се  поддържат и са зарязани, откриваме от официален документ, който е одобрен от  Министерския съвет - Стратегията за развитие на електронното управление от 2014-та  година до 2020 година. Там се казва, че в голяма част от информационните  системи, които са разработени в рамките на някакви проекти, липсва устойчивост.  Когато даденото финансиране бъде оттеглено, се оказва, че тези проекти не са  разработени с мисълта за лесна поддръжка в бъдеще и буквално става въпрос за  системи, които са зарязани, които няма кой да поддържа", допълва още той.

Според експертите в областта отвореният код ще помогне на сигурността на системите. Спиров изтъкна още примера на Естония, където ситема за електронно управление вече функционира за много по-малка сума, отколкото България вече е дала за целта.

Новините

Най-четените