Потвърдена е автентичността на три непознати до момента стихотворения на поета Пейо Яворов, които са притежание на частно лице.
Това предава БНР и допълва, че ръкописите са разчетени от доц. Милкана Бошнакова, историк и архивист, както и специалист по история на освободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия.
Намерени са документи, свързани с Македония, които са точно датирани от самия поет и от тяхното съдържание. Те отразяват дейността на Яворов като първи кмет на Неврокоп, днешен Гоце Делчев, по време на Балканската война.
Сред тези документи са намерени и трите неизвестни стихотворения, които най-вероятно са последните, написани от поета. Доц. Бошнакова споделя, че не е очаквала след повече от сто години да се намерят оригинали на Пейо Яворов, негови документи и най-вече стихотворения.
През пролетта на 2019 г. с доц. Бошнакова се свързва Христо Павлов, второ поколение колекционер, с молба за експертиза на няколко документа.
След като приема да разгледа документите, доцентът с изненада установява, че те са автентични. Още в първите минути Бошнакова установява, че подписът, почеркът и печата на документите са оригинални.
Сред документите са четири писма на Яворов до негови съратници и няколко така наречени требвания, които в края на октомври 1912 г. са послужили като разрешение четниците от македоно-одринското опълчение да се приберат в родината.
Трите стихотворения от своя страна не са на любовна тематика, подчертава доц. Бошнакова. Едно от произведенията е озаглавено "На незнайний герой" и завършва с четиристишието:
"И тук ще стана бучка пръст,
но пак ще съм във теб, родино.
Дори и да не турят кръст,
ти, майко, пак ще помниш мойто име."
Част от друго стихотворение гласи:
"И паднах сякаш поразен от гръм -
зарових плачещо лице в земята
и чух със сетни сили чуден звън -
звънът на бойната тръба и на войната..."