Европейската комисия препоръчва на България да намали драстично броя на университетите си, като от 52 те да бъдат сведени до 10. Това става ясно от изследване за подобряване оценката и финансирането на научните организации и висшите училища в България.
Заключенията от предварителния доклад представи вчера проф. Люк Соте от университета в Маастрихт, ръководител на експертната група по проучването и съветник на еврокомисаря за изследвания, наука и иновации Карлос Моедас, цитиран от в. "Сега".
Според документа БАН и Селскостопанска академия трябва да бъдат насърчени да създадат свои академични университети за даване на магистърски и докторски степени.
В доклада още се казва, че другите 8 от 10 университети могат да са вече съществуващи, а 4 от 10 да имат не само образователна, а и научноизследователска дейност, като останалите може да приемат предприемаческа насоченост.
По думите на проф. Люк Соте докато не бъде направена тази реформа, всяко увеличаване на финансирането за наука няма да постигне желания резултат. А ако тя се извърши, българските университети ще могат да станат конкурентоспособни на останалите в Европа.
"Българската система на финансиране на научните изследвания е като мармалад - колкото по-малко има, толкова по-тънко се размазва на филията, която е голяма. И да се увеличат средствата, мармаладът пак ще се разстеле тъничко", онагледи регистрираната отвън родна картина проф. Соте.
Според него страната ни трябва да се справи с фрагментацията сега, защото останалата част от света вече се глобализира в научната сфера и посочи за пример Дания, където университетите от 30 са били намалени на 8.
Изследването е направено по европейската програма "Хоризонт 2020", като окончателният доклад от него се очаква да излезе в края на годината.
Отсега е ясно, че основните препоръки са шест и основната е намаляване на университетите по модел, съобразен с европейската практика на 1 млн. души население да има по един университет. Ако тя се приложи, у нас ще останат само 7-8 университета, затова екипът предлага не толкова драстичен вариант - 10 висши училища.
В доклада също така се посочва, че България има два основни проблема в сферата на финансирането на науката – силното фрагментиране на научните институции, както и много ниският процент от брутния вътрешен продукт, който се отделя от държавния бюджет за наука, като това на практика означава много научни институции да си разпределят по малко пари.
Затова също така се предлага заедно с намаляването на универистетите да бъде удвоено държавното финансиране за научни изследвания и иновации. Тези две стъпки биха гарантирали много по-високи резултати в научните постижения и висшето образование.
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев изрази съгласе с изводите на доклада, че концентрация на ресурсите в консолидирана научна система е ключът за ефективно финансиране на научните изследвания.
"В момента имаме дезинтегрирана научна система от висшите училища. Необходимо е партньорство между висшите училища и БАН, между Селскостопанската академия и висшите училища и между самите висши училища, подчерта той и отбеляза, че това трябва да се случи спешно", посочи министърът.
В малка страна като България не можем да си позволим да разпиляваме ресурсите, каза още Вълчев.
Министърът смята, че трябва да се търсят такива механизми за финансиране на научните изследвания, че обществото да бъде убедено в това, че се инвестира ефективно. Има криза на общественото доверие към науката, добави той.
От БАН обаче не са съгласни с препоръките, като според тях промените трябва да се насочат в друга посока.
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски подкрепи идеята за финансиране според резултатите, но изрази мнение, че по-важна от наличието на много институти е "спойката" между тях, както било в неговата институция. Той даде пример с Германия, която имала много повече институти.
По негови думи трябва да се наблегне на другите проблеми в сферата - намаляващите научни работници, ниските стипендии за докторантите, както и недостатъчното държавно финансиране за фонд "Научни изследвания".
Просветният министър Красимир Вълчев коментира, че докладът "несъмнено е полезен". Според него, за да се решат проблемите в научната сфера, на първо място, е нужен диалог от двете страни, които без излишни емоции да се разбират.
"Действително липсата на млади учени е основен проблем у нас, но също така имаме неефективна научна структура и всички допълнителни средства не биха дали търсения резултат, ако няма реформи", коментира той.
Припомняме, че според тазгодишната класация The Times Higher Education: World University Rankings, подреждаща най-добрите висши училища в света, е споменат само един български университет, който попада дори извън първите 1000 - СУ "Св. Климент Охридски".
