Колебаещите се избиратели са около 20-25%, на моменти тази група е стигала и до 30% от имащите право на глас българи, съобщи по БНР вчера социологът Живко Георгиев.
"Това са хора, които не принадлежат към твърдото ядро на нито една партия. В същото време все пак са силно заинтересовани от политиката, като цяло имат нагласа да упражнят правото си на глас, ако намерят достатъчно основание да гласуват за някой, но често не успяват", каза Георгиев.
По думите му колебаещите се са два типа. Едните - за това дали въобще да гласуват, а другите - за кого да гласуват. Тези хора обикновено решават какво да направят по време на предизборната кампания, посочи той.
Печелившата стратегия е партиите да имат такова изборно поведение, че в еднаква степен да държат в своето полезрение и твърдия електорат, и потенциалния си електорат, като този потенциален електорат най-често може да се намери сред колебаещите се.
Колебаещите са по-чувствителни от гледна точка на скандали, компромати и гафове по време на предизборната кампания, каза още социологът и добави, че твърдият електорат прощава, той е част от някаква ясна политическа общност, идентифицира се и не е лесно да бъде разколебан, каквито и компромати да има срещу представители на неговата политическа сила.
Георгиев посочи, че към момента начинът, по който се води кампанията и някои съпътстващи я събития, тласкат към по-ниска избирателна активност от тази през 2009-а. Засега се очертава тази активност да е от порядъка на 3.6 - 3.7 млн. души.
Социологът изтъкна, че гражданската енергия се запазва. Той не изключва нейното реактивиране след изборите, но не веднага, а примерно в политическата есен.
