Патриотична церемония, охрана, президент, гвардейци, патриарх, девойки с носии, тържествени слова... всичко това заради един паметник, орисан с подигравки и открит в крайна сметка неразбран, много неразбран*.
Паметникът на цар Самуил не е виновен. Той е създаден точно в този вид, сложен е точно там, защото някой е позволил, а в случая са много хора, второ - направен е конкурс за автор и визия - и е надделяла тази многострадална, очеизвадна версия, вече неудобен факт, но напълно законен.
Светещи очи, навъсени вежди, смешен меч. Гротеска, плашило, кич, политически пиар.
Паметник не за гордост, а за смях - масово текат остроумия, присъди и генерални заключения във Facebook. Гражданската съвет задължава да жигосваме. Сега. Само че от поне една година е известно как ще изглежда монументът. Тогава нямаше такива мнения, да не кажем никакви.
Естетиката е най-малката брънка в проблема: а той е, че отново вървим след събитията
Червената лампа светна, когато в продължение на няколко седмици столичните общинари разсъждаваха къде да дянат Самуил Български. Първо беше пред църквата „Св. Георги", после пред НДК, накрая го наредиха на площад „Св. Александър Невски", до паметника на Иван Вазов и срещу скулптурата на проф. Любомир Далчев за ослепените Самуилови войници, в момента обрасла в треви.
Преди това две комисии в Министерството на културата, две комисии в Столична община и преди тях специално жури одобряват проекта на скулптора Александър Хайтов, син на писателя Николай Хайтов.
Той побеждава 20 творчески екипа в конкурс, зад който стои частна инициатива на д-р Милен Врабевски и неговата Фондация Българска Памет, известни с редица кампании като защита на кирилицата, работа в смесените райони и общностите зад граница, а за в бъдеще с амбиция за паметник на цар Борис I.
Финалното одобрение за този на цар Самуил дава служебното правителство на Георги Близнашки. Това се случва през миналата година, когато държавните институции отбелязват 1000 години от смъртта на цар Самуил чрез серия прояви - изложби, конференция, юбилейни книги, концерт - на обща стойност 590 000 лева. Има и пътуване до гроба на владетеля в днешна Гърция, но за паметник не се мисли, все пак времената бяха турбулентни.
Предисторията
Всичко започва преди две години, по време на служебното правителство на Марин Райков. Тогава Милен Врабевски, отличен като „европейски гражданин" на 2013-та и като „Будител" на годината, предлага монумент на цар Самуил за собствена сметка - към момента 120 000 лева. Самият той твърди, че е направено социологическо проучване в София и над 85 на сто от участниците са „за".
Разбирате, че националистическият стероид е угоден на власт. Има повод - годишнина от смъртта на един от най-трагичните български царе. Има контекст - изострените тогава отношения с Македония, които ни свиха Самуил под носа. Има замисъл - прерязана лента преди избори. И накрая се явяват Врабевски и неговата фондация, готови да дадат пари.
Трябва да си луд, за да откажеш такава патриотична оферта
По-късно вече се създава Национален комитет за отбелязване на трагичната 1000-годишнина, оглавен лично от министър-председателя Пламен Орешарски, а под него са акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН, и Петър Стоянович, разбира се, там е и Божидар Димитров. Столична община също е във възторг, затова проектът се приема с огромно мнозинство.
От Фондация Българска Памет са категорични, че монументът е съгласуван и одобрен от институциите, без нито едно негативно становище. Помага Съюзът на архитектите в България, Столична община и Министерството на отбраната даряват метал, ученици във Варна събират 1100 лева, заместник-кметът Тодор Чобанов твърди, че така се възпитават младите поколения.
Вместо дебат в обществото, включително как се отнасяме към миналото и към бъдещето, започва сложна и дълга процедура по одобрение. Скулпторът Александър Хайтов проучва историография и архива на БАН, за да създаде възможно най-реалистичен образ на владетеля. Всичко върви по мед и масло, докато най-накрая преди откриването се случва неизбежното - гражданската оценка, а тя няма как да е единодушна, както мнението на институциите.
Така стигнахме до ситуацията много бащи - кофти паметник.
* Очакваме отговора на фондацията за коментарите за паметника
