Обществената поръчка за новите психотестове за шофьори се превърна в пореден повод за противоречия между психолозите от БАН и Министерството на транспорта, от една страна, и експертите по пътна безопасност и подготовка на водачите, от друга.
Проектът е ръководен от проф. Антоанета Христова, а ключовият експерт по пътна безопасност към екипа й е бившата депутатка от "Атака" Калина Крумова. Самата Крумова не присъства на пресконференцията по обявяване на междинните резултати.
Здравко Аспарухов (началник на "Психологически подбор" в ИА "Автомобилна администрация") похвали напредъка на проекта, като каза, че новата методика ще съкрати с "поне 3 пъти" времетраенето на психотестовете.
Той отхвърли критиките от страна на Йонко Иванов, дългогодишен председател на Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка, за това, че се регистрират "психологически лаборатории по пущинаците, които продават удостоверения за годност на водачи на товарни и автобусни фирми, без дори да се явят на теста".
Аспарухов обяви, че сигналите, които достигат до ДАИ по отношение на груби нарушения, ставали "все по-малко", без да дава детайли за броя на наказаните лаборатории по сигнали за корупция.
Антоанета Христова (БАН) определи съществуващите досега тестове като "компрометирани, непълни и ненасочени към това, което трябва да се измерва" и несъответстващи на променената социална ситуация.
В същото време, стана ясно, че обхватът на възложеното изследване е толкова ограничен, че не отчита приноса на лошото състояние на пътищата, организацията на движението и контрола.
"Много ясно да се разбере, ние работим само по проблема, който е насочен към човешкия фактор, нищо друго", каза Антоанета Христова. "Останалите фактори са в компетенцията на други органи. Ние сме най-добрите за изработване на методики за психологическа годност, затворени сме в сферата на експертизата си, там, където сме компетентни".
Стана ясно обаче, че от заданието на Министерството на транспорта е изпусната цяла група лица, подлежащи на задължително психологическо изследване - председателите на изпитни комисии за придобване на правоспособност за управление на МПС.
Йонко Иванов оспори твърденията на психолозите, че 95% от пътните произшествия в България се случват по вина на шофьорите или при грешки на водачи, след като в Европа този дял е 60 към 40.
"Не зная откъде взехте тази статистика и защо насаждате в обществото, че най-лошият елемент са водачите. Много лошо е да се повтори от вас", коментира Иванов. "Досега въртяхем хората на шиш с четиричасовото психологическо изследване. Виждаме, че само за последните дни има няколко тежки катастрофи. Сега като го съкратим с 3 пъти, какво ще се случи?".
"Не казваме, че шофьорите са най-лоши, но при разписването на причините за ПТП факторът на поведението на шофьора е най-важен. Живеем в свят, който е несигурен. Пътят е нашето общество, всичко, което се случва в политиката и финансите, се отразява на пътя", беше отговорът на Христова.
Ръководителката на проекта за 378 000 лв. обяви, че се чувства "неудобно" от твърденията, че цената и продължителност на изследването са неоправдано високи за обема на работа, и попита Иванов "кого представлява" с критиките си.
"Ние спечелихме обществената поръчка по фактора "най-ниска цена". Щях да бъда горда, ако системата за възлагане беше признала, че нашата методика е по-качествена", коментира още ръководителката на Института за изследване на населението и човека при БАН.
Екипите на Министерството на транспорта и БАН не дадоха отговор и на въпроса дали имат статистика каква част от причинителите на тежкия травматизъм по пътищата са точно хората, които подлежат на психотестове, каквато поиска да получи Христо Радков от Българското обединение на шофьорите.
Той даде пример за това, че дори най-спокойният шофьор на тежкотоварен автомобил, който се принуждава да чака по 20 часа за преминаване на границата, става агресивен, а нито един психотест не може да засече фактора на умората.
"Това е влиянието на социалната среда върху човешката психика. Всеки стимул на средата минава през когницията и личността на човека. Това, което ни е заявено от Министерството на транспорта, е да проучим хората с нарушения и да направим разграничението между тях и онези, които не правят нарушения", каза Христова.
За да се облекчи процедурата по изследване на психическата годност, ще бъдат съкратени част от въпросите, за които е установено, че нямат връзка с качествата на шофьора. Наборът от методиките е направен така, че да може Министерството на транспорта да има авторски права върху тях - т.е. други автори да не изявят претенции към новите български тестове.
Досега са разработени методики, които са проверени с количествено изследване върху хора с когнитивни нарушения - пациенти от психиатричната болница "Св. Наум", специализираните клиники във ВМА, "Св. Анна" и Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм.
Проведено е и качествено изследване - интервюта с 35 души, от които 19 експерти по пътна безопасност и 16 водачи на МПС, сред които има любители, професионални шофьори, водачи без нарушения и водачи с тежки нарушения, които излежават присъди в затворническото общежитие в "Кремиковци".
Целта на второто изследване е да подреди по значимост когнитивните и личностни характеристики, които според запитаните лица имат най-голямо значение за допускането на ПТП.
Резултатът от направените интервюта показва, че рисковите когнитивни характеристики са: 1) уменията за критично оценява на средата и собствените възможности на шофьора и автомобила; 2) влиянието на употребата на психоактивни вещества - алкохол, канабис и други наркотични вещества; 3) неустойчивостта на вниманието и загубата на концентрация от странични дейности; 4) намален слух или зрение.
Рисковите фактори сред личностните характеристики са 1) несъзнателност и чувство за безнаказаност; 2) агресивност, физическа агресия и желание за превъзходство; 3) емоционална лабилност и самоконтрол; 4) склонност към поемане на риск и търсене на силни усещания; 5) самооценка - независимо дали е занижена или завишена.
Очаква се първите резултати от новите психотестове да бъдат представени през ноември на научна конференция. Краят на проекта е планиран за декември. За да влязат в сила новите методики, трябва да бъдат одобрени от ръководството на Министерството на транспорта.
