Днес отбелязваме Тодоровден или т.нар. Конски Великден. Той по традиция се пада в първата събота на Великия пост, а празникът минава, според народните обичаи, с надбягвания с коне, наречени кушии.
В православието празникът е в памет на свети Теодор Тирон, светец от времето на император Юлиан Отстъпник.
Според житието на светеца, Теодор бил римски войник в императорския полк в гр. Амасий (Понт, Мала Азия). По време на провежданата по заповед на император Юлиан Отстъпник кампания на принуждаване на християните да извършват езически жертвоприношения, Теодор отказва да се подчини на заповедта на военачалника си да принесе жертва.
Дават му няколко дни за размисъл. Вместо това той подпалва езически храм, посветен на Кибела и е отведен на съд пред градоначалника. Заявява, че е християнин и затова е хвърлен в тъмница и обречен на гладна смърт.
След известно време, забелязвайки, че Теодор все още е жив, градоначалникът отново му предлага да извърши жертвоприношение и да спаси живота си. След отказа си, Теодор е подложен на жестоки мъчения, но остава верен на християнската вяра. Тогава градоначалникът го осъжда на смърт чрез изгаряне. Теодор се прекръства, сам се качва на кладата и умира като християнски мъченик.
Според легендата императорът се борел за връщане към езичеството и знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях. Той наредил на цариградския градоначалник тайно да напръска с кръв всички постни храни на пазара. Така без да знаят християните, постът им щял да бъде осквернен.
Църковното предание разказва, че свети Теодор се явил на цариградския архиепископ Евдоксий, за да го извести за грозния план и да предупреди вярващите да не купуват от храната на пазара. Вместо това светецът заръчал на християните да ядат приготвено отпреди това варено жито.
Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара.
Според народното поверие у нас на този ден Свети Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. Празникът е свързван най-вече с конските кушии.
По изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. После идва ред на атрактивните състезания, а конете, които се отличат в надбягванията, си тръгват закичени с венци. Жените месят обредни питки и хлябове, наречени „конче” или „копито”.
Вари се и жито също така, което се благославя в църковния храм.
На този ден празнуват и младите невести. Според обичая до Тодоровден те нямат право да месят и пекат хляб. Извършват се и обреди за здраве и плодовитост на младоженките.
Днес празнуват всички, които носят имената Тодор, Теодор, Тодора, Теодора, Тошо, Божидар, Божидара, Божана, Дарина.
