На 17 януари православната църква почита паметта на преподобния Антоний Велики, като според народните обичаи празникът е известен като Антоновден.
Св. Антоний е първият отшелникът, който създава първия манастир. Според житието му, светецът прекарва 20 г. при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята, като при него за съвет и лечение идвали болни и страдащи хора, а той беседвал с тях с часове.
Св. Антоний починал на 105-годишна възраст на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.
В народните вярвания Антоновден е един от "тежките" празници - самият ден е лош, като според старите хора през него обикалят лудост и бесове, а светецът е този, който ги прогонва. Затова и празнуването е задължително на тази дата в чест на св. Антоний.
Денят е определен за предпазване от болести: жените не бива да предат, да плетат, да варят боб или леща, за да не разсърдят чумата, шарката или синята пъпка. По традиция на този ден жените изпичат содени питки, те се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и на съседи за здраве, а една оставят на тавана за "лелята" - "шарката" или "чумата".
Традиционно на трапезата присъства содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.
На този ден имен ден празнуват Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.
