Политическата реалност през последните 3, а и 23 години във взаимноизгодна връзка с алчността, са част от прогнил плод с часовников механизъм, който ни докара две големи болести.
Първата е финансовата криза, а втората - социалната, в която се оглеждат строшеният граждански двигател, обезверяването в личната способност и пустотата от липса на идеи. Тик-так, тик-так и така стереотипните политически господствания съвсем стандартно измъкнаха изпод носа ни богатствата на свободния гражданин.
Примирявахме се с нищото, а "нищото унищожава", е казал Хайдегер; мечтаехме много за Спасителя, вместо него ни изпратиха вълци; мълчахме дълго, заради което сега крещим. Но нещо все пак остана изпод смазващия ботуш на корупцията, олигарсите и злоупотребата с власт.
И избухването на това нещо беше толкова енергично, че разчупи статуквото на доскорошното примирение, дори и на отрицанието, защото го изкрещя по един различен и стъписващ начин, с гласа на младостта, креативността и непоколебимостта.
Говоря за човека на Орлов мост - този, който когато изкрещя, го чу целият свят, а ние го признахме за по-човек от примирения. Не защото го направи пръв след 10 години мълчание, а заради енергията на свободата, която се разля по медиите в образите на прегръщани полицаи, протегнати китки, татуирани с дръвчета гърбове, влакчета от танцуващи хора и много други символи на вдъхновената любов.
Всичко това е доста по-различно от горящия парламент и окървавени лица на протестиращи. Всичко това се случва не само у нас, но и в световен мащаб, където Occupy, Greenpeace и много други движения и обикновени граждани залагат на нестандартни методи, за да осигурят чуваемост и разбиране за своите каузи.
В последната година силно се интересувам от политика и активизъм. От една страна, защото осъзнах, че политиката не е нещото там в телевизора, обикновено крайно противно, а че пряко засяга моя живот и просперитет. И активизмът - от друга страна, защото само с активни и целенасочени действия срещу несправедливостите на политическия картел, се извоюва по-добрият живот.
Всичко започна преди няколко месеца, когато попаднах в "Движение България на гражданите". И тъй като съм привърженик на теорията за "Лафтимизма" - умението чрез хумор да изразяваш своята позиция и да мобилизираш хората, предложих на г-жа Кунева няколко нестандартни акции като коректив на лъжливата реалност. За мое огромно учудване, тя прие.
Креативността и смехът в гражданските акции вдъхнови доброволците от "Движение България на гражданите" за реализирането на 10 необичайни кампании, които поставиха на дневен ред наболели въпроси, използваха сарказма, за да кажат истини и атакуваха злоупотребите на властта.
Така например, в деня на избора на главен прокурор представихме "Куклен Магистратър", разигравайки мъпети с образите на главните претенденти пред ВСС, а на 27 януари показахме, че произвеждането на ток чрез въртене на велоаргометри е по-смислено от това да гласуваш в една фалшива демокрация.
Свети Валентин обявихме за ден на любовта между ГЕРБ и Монополите. Връзката на партията с олигарси като Цеко Минев, Валентин Златев, Лъчезар Цоцорков и други златни кукловоди вече ни дойде в повече. Събитието включваше надути балони с надпис "ГЕРБ + Монополи = ВНЛ", а на хората раздавахме топлийки, с които да спукат балона на брака по сметка. Една от последните акции се нарича "Крадци на избори".
Спомняте ли си как на президентските избори депутати от ГЕРБ изнасяха чували с гласове в неясна посока? А какво бихте направили, ако това се случи отново, бихте ли направили изобщо нещо?
Именно това целят тези акции. Да поставят определена обществено политическа измама под прожектора по начин, достатъчно провокиращ, за да предизвика действие, непримиримост у обикновения човек.
Събитията на доброволците разчупиха рамката на политическата реалност и гражданския коректив. Те бяха отразени във всички национални телевизии, в сутрешни блокове и централни новини. Те си извоюваха първите страници на най-четените всекидневници в страната. Отново заради това, че прибегнаха до рядко използвани средства, за да постигнат своите цели.
Правилата за мисленето извън рамките на кутията са написани от външната страна на кутията. Когато има вдъхновение, лесно се излиза от стандартността, защото целта си заслужава, а и в комфортната ни зона доскучава. Нашият начин да се борим е чрез силата на смеха и креативността.
Съобщението е достигнало до хората, от нас зависи дали ще го приемем или предпочитаме сериозното говорене, най-важното е да не се примиряваме с нищото. Съвсем скоро ще имаме нови управляващи, които след последните сътресения в страната, са повече от всякога длъжни да ни осигурят сигурност и комфорт.
Ако това не стане, наш дълг е да излезем от обичайното си русло и да изкрещим за пореден път: "Ние сме държавата", независимо как. Важно е вдъхновението.
*Авторът е инициатор на акциите на доброволците на "Движение България на гражданите", които предизвикаха голям медиен отзвук. Жени Делева се присъединява към Движението малко след като активно участва и в протестите на "Орлов мост".
