Днес източноправославният свят чества паметта на Свети Лазар от Витания.
В България празникът е познат като Лазаровден и е обвързан с редица народни традиции и обичаи. Денят е познат и като Лазарова събота и винаги е ден преди Цветница.
На този ден Исус Христос е възкресил Лазар и мнозина стават свидетели на това чудо.
Лазар се разболява и умира, докато Божият син е в земи отвъд река Йордан. Когато Исус се прибира, той научава трагичната новина и възкресява покойника. Онези, които виждат стореното от Христос, стават негови верни последователи.
На Лазаровден в България се берат върбовите клонки, които в неделя на Цветница се носят в църквата за освещение и с тях се закичват вратите на домовете и иконите в дома.
На този ден у нас се извършва и обичаят лазаруване. На него момите се обличат в най-празничните си премени и обикалят домовете, като навсякъде пеят песни за здраве, плодородие и обилна реколта.
В някои краища на България при лазаруването се гадае и коя ще е първата лазарка, която след Великденския пост ще мине под венчило.
Лазарките са пускали свитите венци от върбови клонки от единия край на моста и чийто венец се покаже първи от другия край - тази мома ще се задоми първа, след като приключи Великият пост. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи.
На Лазаровден започва и подготовката за Страстната седмица.
Постът става още по-строг и са забранени пищните трапези и обилните ястия.
