„И понеже застраховките не важат за военната техника, сме загубили и 50 млн. вчера, освен безценния човешки живот на един прекрасен летец. 50 млн. колкото са коледните надбавки за пенсионерите. Когато си говорим за такива скъпи играчки и хобита, трябва да преценяваме кое е най-важно, защото всяка сутрин показвате хора, които искат да им запълним дупките и да им ремонтираме пътищата, другите показвате хора в неравностойно положение, които също поставят своите проблеми, други поставят проблеми, свързани с пенсиите..."
Някой някога бил казал, че ако работиш това, което обичаш, няма да ти се налага да работиш никога. Един вид, ще ти плащат да си упражняваш хобито.
Във въоръжените ни сили работят около 35 000 души. Трудно е да се каже дали всички те обожават работата си, но ако слушаме премиера Борисов, когото цитираме по-горе, всички тези хора са заети с упражняване на хоби. Дали тяхното, дали нечие друго - не става ясно. И не само това, че го упражняват, но го правят и със скъпи играчки - пак според министър-председателя.
Монологът на Борисов, изнесен пред репортери след инспекцията на поредния инфраструктурен обект в събота, дойде след катастрофата с вертолет на ВМС, при която загина командирът на машината.
Президентът Радев не пропусна да отбележи, че българските военни пилоти летят опасно малко. Борисов се почувства засегнат лично и върна с коментар, който приравни въоръжените сили на клуб по интереси, който троши скъпи играчки и „яде" от парите за пенсиите.
Всъщност, нищо ново.
Докато Радев беше командир на ВВС многократно заявяваше, че се лети опасно малко. Рано е да се каже официално какво се е случило в петък, но неофициално се знае, че недостатъчната подготовка е изиграла фаталната си роля.
Недостатъчната подготовка е хроничен проблем не само във военната авиация, но и в Сухопътни войски и във военния флот. А това се дължи на цялостното маргинализиране на отбраната.
В отношението на премиера Борисов към отбраната също няма нищо ново.
За шестте години, в които е министър-председател, че Въоръжените ни сили не просто не са му на сърце, той всячески се опитва да не обръща сериозно внимание на сектора. През по-голямата част от първия си мандат се оплакваше, че в най-голямата икономическа криза са платени военни самолети и вертолети. Днес се оплаква, че същите тези вертолети падали.
А нещата са много прости. Ако влезем в любимата инфраструктурна тема на премиера, то вертолетите са като магистралите - даваме луди пари, за да ги получим, но ако не ги поддържаме, отиват на боклука.
В армията поддръжката се състои не само в това, тези които експлоатират „скъпите играчки" да имат достатъчна подготовка, но и самите играчки да са технически изправни.
През миналата седмица стана ясно, че изтребителите МиГ-29 не летят. Причината е повече от абсурдна - не е било доставено навреме масло за двигателите им. Да, точно така - техника за милиони не лети, защото няма нещо, което струва няколко хиляди лева.
Това принуди военният министър Красимир Каракачанов точно след погребението на загиналия пилот, да отиде в авиобаза Граф Игнатиево и да успокоява страстите на място, давайки обещания, които малцина военни вече вярват, че ще бъдат изпълнени.
Той изрече и една опасна лъжа - че въпреки недофинансирането на въоръжените ни сили, нашите военни са много добре подготвени, даже по-добре подготвени от много други страни в НАТО.
Така се оформя картинката, защо армията ни е на това дередже - безхаберие, лъжи и некадърност.
Премиерът смята армията за хоби със скъпи играчки. Военният министър замазва трагичната ситуация с героични приказки за българския войник, който въпреки липсата на пари е най-добрият в света. Висшите военни, които много често в България се интересуват основно от кариерното си развитие, мълчат.
Администрацията в МО се къпе в собствената си незаинтересованост и некадърност, а редовите военни се оплакват във Фейсбука си и добре знаят, че имат прост избор - да стискат зъби и изпълняват дълга си въпреки всичко или да напуснат армията и да търсят късмета си по широкия свят.
Обществото обаче трябва да знае, че ако стане нещо - независимо дали е природно бедствие, терористичен акт или война, то трябва да разчита на помощта на добре обучени професионалисти, а не на някакъв хоби-клуб на измъчена държавна издръжка.
