От години знаем, че ДПС е едновременно и вълка, и лисицата в българската политика. Партията съчетава лукавостта и безскрупулността, особено в отношенията си с другите.
Често няма особена разлика между партньори и противници. Затова всеки трябва много да внимава, когато получи комплимент, покана за кафе или нещо друго от движението.
Партиите и организациите не се научиха, че поканата за нещо с ДПС е подобно на разходката на Червената шапчица с вълка, а всеки комплимент е като този на лисицата към гарвана.
Само преди няколко седмици един бивш служебен премиер беше приласкан, а сега изглежда че ще бъде изоставен. Така изпусна от огромната си човка имиджа си на приемлив реформаторски политик, както и надеждите си за бъдещата кариера.
БСП вече няколко пъти се пари от ДПС. Изглежда социалистите все още живеят с илюзията, че в лицето на либералната партия (трудно е дори да се напише) има верен съратник в стопирането на реформи и промени в обществото.
Знаково остана гласуването на Закона за досиетата преди години, който беше лукаво подкрепен от ДПС и все още съсипва съня на Столетницата. Дори няма нужда да споменаваме събитията отпреди точно година, когато ДПС си тръгна от коалиционното правителство и остави всички негативи от това безумно управление на Станишев и другарите му.
Тогава възниква въпросът защо БСП отново изпусна шанса да остави движението извън играта по един от най-важните политически въпроси от последните години - съдебната реформа.
Социалистите избраха тотално неразбираема и губеща позиция да защитават загнилия ред в съдебната система.
А те всъщност имат далеч по-малка изгода от него, в сравнение с ДПС. Социалистите изпуснаха шанса не просто да кажат нещо смислено след година шикалкавене, но и възможността да тръгнат по нов път. Лявото по света отдавна не е пазене на останките от комунизма, корупцията и СССР.
БСП просто не иска да го разбере и никога не изпуска шанс да изпусне шанс за това.
И ако за социалистите това е норма, остана изненада как организациите, поддържащи съдебната реформа, се вързаха на кафето на Лютви Местан. Не сме толкова наивни да повярваме, че председателят на ДПС е минал случайно през кафенето и също толкова случайно е седнал на масата на протестиращите.
Не, това беше изчислен ход, който направи ДПС легитимен играч, с образ на реформатор, за сметка на БСП и "Атака".
Това отне и от легитимността на "Протестна мрежа" следващия път да попита какво се решава на прословутите кафета между Местан и Борисов. Организацията публично отвори полето, в което всеки може да каже, че протестърите вече са част от странния политически процес на пиене на кафе в България.
Каквото и да са казали на Местан, както и да са го притиснали, мачът е свирен, а както знаем, в него не се помни кой как е играл, а крайният резултат.
Резултатът е ясен: всички пием кафе с ДПС.
