Лиляна Павлова получи честитка за Нова година от ТАСС. Руската държавна агенция претопли старо нейно интервю от октомври 2017 г., в което тя говори за "приоритетно" включване на въпроса за санкциите срещу Русия в дебатите по време на българското председателство, за "анализ на това какъв ущърб на икономиката са нанесли те" и за намиране на "най-доброто решение на този въпрос".
Междувременно, през декември лидерите на ЕС дискретно облекчиха България от тегобата да разплита руско-украинския възел с голи ръце - периодът на санкциите срещу руски компании и официални лица беше удължен до 31 юли 2018 г., единодушно, без колебания.
Впрочем, Бойко Борисов също подкрепи това решение, въпреки че и той през септември уверяваше, че "трябва да говорим и за махане на санкциите по време на председателството" в името на "прагматичната дружба с Русия".
Няма спор, че цитатът на Лиляна Павлова в ТАСС е препубликуван извън всякакъв времеви и пространствен контекст. Вярно е и че руските журналисти угодно са "чули" само това, което искат.
Във всички грехове може да бъде обвинявана пропагандната машина на Кремъл - в случая обаче не може да бъде обвинена, че е поставила неизречени или чужди думи в устата на българския министър.
В ключов момент за дипломацията си, София пада лесна жертва на чужди схеми, а министърът по Европредседателството влиза в оправдателен режим. Онези, които вярват, че България е Троянският кон на Русия, дори няма да си направят труда да чуят обясненията на Павлова за променената обстановка.
А толкова ли е трудно да сме просто последователни?
Съюзът, който България в момента председателства, въведе санкциите като политическа реакция след агресивната (военизирана) намеса на Кремъл на територията на съседна държава. Пое ограничен риск за икономиката си, но за сметка на това ясно разчете стратегическия си интерес.
Ако изобщо може да се говори за сериозни финансови щети за България - те не са предизвикани от факта, че Йосиф Кобзон, Дмитрий Рогозин и Сергей Наришкин бяха лишени от правото да стъпват в ЕС. Щетите дойдоха от ответното ембарго от страна на Москва върху вноса на хранителни стоки от Европа.
Като става дума за "анализ на ущърба": справка от БСК показа, че загубата от руските санкции в България за 4-годишния период е не повече от 20 млн. евро - нищожна сума на фона на износа на български стоки в чужбина (23,6 млрд. евро само за последната година).
Затварянето на "необятния руски пазар" за български консерви всъщност е коствало на страната под 4% от парите, които НЕК пропиля за втория реактор на несъществуващата АЕЦ "Белене".
За страните от Прибалтийския регион загубите бяха много по-сериозни - точно оттам обаче няма да чуете оплаквания от несправедливостите на ЕС.
Докато президентът на България се готви да посрещне Владимир Путин по време на председателството - президентът на Естония говори за Русия като за заплаха и призовава лидерите на Европа да не допускат изпращането на сигнал, че "и този път ще им се размине".
Смущенията в българската позиция спрямо Русия отдавна не са новина.
Известно е обаче и какво се случва, когато "стратезите" се опитват да седят върху два стола едновременно.
