Старата мъдрост казва, че когато планината не отиде при Мохамед, Мохамед ще иде при планината. Така и с българския президент Румен Радев. Дългите му опити да види руския си колега Владимир Путин на българска земя удариха на камък няколко пъти и той видя, че ако иска да се види с руския държавен глава, ще трябва да отиде при него.
Не, че опитите на българския президент бяха вяли. Напротив! Но нито за 3 март, нито за 24 май - Деня на славянската писменост и култура - президентът на Русия не беше свободен.
За националния празник от Кремъл пратиха в България като утешителна награда патриарх Кирил, който обаче вместо да изпише вежди, избоде очи, размахвайки пръст на българския президент защо почитаме и други народи като освободители, наравно с Русия.
За да избегне още една неудобна ситуация, която да кара президента Радев да прави коремни превъртания и половин месец по-късно да заема позиции по темата, дойде ред на мисълта за Мохамед и планината.
И визитата в руския град Сочи, където той ще бъде приет от Владимир Путин за кратка среща.
Защото като изключим периодичните заигравки с ГЕРБ и Цветан Цветанов, които президентът редовно си има, както и обичайните му задължения по дневен ред, той винаги е бил човекът с една основна точка в дневния си ред - затопляне на отношенията с Русия.
Ако амбициите на Бойко Борисов са да се изяви като външнополитически играч, който да съдейства за решаване на проблемите между Сърбия и Косово, да балансира в споровете за името на Македония, да е "Бойко" за Макрон и политическо рамо за Меркел, то желанието на президента Радев е много по-праволинейно - да се превърне в своеобразен мост между Запада и Русия. Един натовски генерал, прокарващ идеята за братската дружба между София и Москва.
И Радев ползва всеки повод да поддържа темата. Дали ще са санкциите над Кремъл, дали ще е изгубената прагматичност в отношенията между България и Русия (разбирай пак вдигане на санкциите)...
Но Путин не бърза да идва в България. У нас хем е европредседателство, хем и онова търсено раболепно отношение към "двукратните освободители" на България (от османците и от фашистите, както твърдят в Русия) някак не е достатъчно.
Дори и вялата правителствена позиция по темата със санкциите спрямо Русия заради нападението над Сергей Скрипал не успя да влее нотка свежест в отношенията между двете държави като от руското външно министерство само се озъбиха на факта, че сме привикали посланика си от Москва за консултации в София. И ако София знаела нещо за отравянето на Скрипал, да го кажела на всички.
Затова като една своеобразна маслинова клонка българският президент се запътва към Русия. Още преди месец от президентството съобщиха за визитата, давайки акцент върху близостта с Деня на славянската писменост и култура. Сега след допълнителни преговори дойде и потвърждение от Кремъл за среща с Путин. Представете си само ситуацията, в която Радев отива в Русия, но не се среща в Путин.
Дано поне този път Радев успее да повлияе на руския си колега и той да не обърка откъде идва кирилицата, която всички почитаме на 24 май, че миналата година стана доста неудобно за русофилите да защитават едно толкова скандално за България изказване на Путин.
