Почесвам се и си представям...
...как България престава да е същата. От днес.
От днес България скача от 55-о на 27-мо място според Индекса за човешко развитие. (Все едно е 1990 г.) Гърците емигрират на север. Берат праскови в Сливенско. Спокойни са. Нашата полиция ги пази. Пази и нас. Пази и мен. Пази дори GPS-а на Бойко Найденов.
Защото президентът "остро осъжда всякакви опити за посегателство върху живота и здравето на българските граждани". Осъжда ги всеки ден, всяка минута. Без да чака някой да застреля Доган с пипер. Той спира да се гордее със себе си. Аз почвам да се гордея с президента си.
Самият Доган не лети с летяща чиния. Учи хидрогеология. Взема си изпита по СъпроМат. С тройка, но го взема.
Министър-председателят също учи. Учи английски. Меглена Кунева учи български. Външният министър разучава де е България. Образователният министър разучава правописа на "срам". След него и останалите министри. Заместник-министърът Иво Маринов не "интегрира банер в бранд мениджмънт". Той всъщност не е заместник-министър. Жълтъкът не е слънце. И дюните не са паркинг. Дюните са "Република на младостта".
Димитровград също е "Република на младостта". И не произвежда кючек. Димитровград произвежда промишлени стоки. Цяла България произвежда промишлени стоки. Азис пее джаз. Краси Аврамов не пее нищо.
Андрей Слабаков режисира филм. Филмът е слаб, но става за гледане. Казва се "Без покритие". Във филма всички пушат и никой не говори за атомни централи.
В кръчмите никой не пуши и също никой не говори за атомни централи.
За атомни централи говори само Костов. Костов не отървава боя в Козлодуй. Той не отива в Козлодуй всъщност. Всъщност няма Иван Костов. Има отново държавна авиокомпания. Тя отново лети до четири континента. Лети за удоволствие. Българите не бягат от България...
... Пак се почесвам. "От днес България не е същата..." Това май съм го чувал вече. Да! Луканов. Тогава го каза Червената Клара. България си остана същата. Е, Клара излезе в пенсия. Толкоз!
На мен пък май ми заседна буца на гърлото...
Особено това с почесването е много добре намерено.
Находчиво, но много тъжно... Можеше, да, но не се получи! Тъжно...
А аз вече дори не мога да си го представя...май ни остана само почесването.
Е чесах се, чесах се, това всичкото не можах да си го представя
Аз пък не се чеша. Просто не ме сърби. Боли ме. Боли ме от разпилените и излъгани мечти. Боли ме от ентусиазма на Орлов мост, боли ме от всичките запалени свещички на Фори Светулката. Боли ме заради хората, които съм убеждавал и с които съм се карал за политика. Боли ме заради вярата, че с инициатива и труд може да забогатееш. Боли ме заради СДС-ети юни, боли ме "малко, но завинаги". Боли ме заради илюзиите на младостта. Моята и на демокрацията ни. Всъщност тя, демокрацията ни, даже нямаше младост, а само детство. Наивно и ограбено. Бързо преминало и поругано от желанията. Желания подбуждани и насочвани от сенките. А те, сенките, добре знаеха пътят към мрака. И там в мрака няма цветове, а нюанси е невъзможно да видиш. Както казват, в тъмното всички котки са сиви. Сиви кардинали, сиви вълци, сиви плъхове и сиви мишки. Сива икономика и сива действителност. Така стана сив и животът ни. И вече толкова лесно се заблуждаваме. Трябва ни малко светлинка, и хукваме към нея. Привлечени сме като пеперуди от огъня. И бързо се парим. Опарихме се от Костов, опарихме се от царя, парим се от Бойко. Защото цялата сива менажерия върви вкупом след избрания. Тук избраният е с малка буква. В нашата матрица, няма синьо и червено хапче, има само сиви. В нашата матрица агент Смит е председател на европейска партия. В нашата матрица Оракула е касиерка в банка, а Морфей прави заменки - Нео срещу няколко декара от дюните в Несебър или хотел в Банско. Агент Браун се бори за права и свободи и за него "бронебойни патрони няма открити, няма открити". Ох, обърках се, цитата май беше за програмистите създали матрицата. Стига толкова, време е да потъна в пашкула. Там, където невежеството е блаженство. Включвам си щепсела и България си е същата. Добре дошли в истинския свят!
Добър материал.
Rowan "Правят разни неща и успяват въпреки обществото, държавата, космоса или малките зелени човечета от Алфа Кентавър" -------------------- Напълно съм съгласен с теб. Винаги съм бил против мрънкането и намирането на причини защо сме зле, някъде другаде, извън нас. Аз за себе си съм си решил проблема. Както повечето българи се спасявам поединично. Не чакам друг да ме "оправя". И нямам проблеми. Боли ме за обществото. А все пак в него не участвам само аз. "на запад обаче не чакат, щото много добре си знаят, че държавата не е хранилка, а среда за съществувание" -------------------------------- Тук ми е проблема, в "средата за съществуване". Тази среда ми се иска да променим. Както казах, аз съм се нагодил към сегашната и съществувам успешно в нея, но искам да е друга, макар и някой да ме обвини в лицемерие за което. (имаше наскоро такава тема, за това да се храниш от дадена система и в същото време да я критикуваш).
Рован, кефиш! Толкова ме кефиш, че бих ти избил зъбите с шут, престъпно мекере!