В една от прословутите си речи, от която поколенията наследяват недвусмисления постулат "Кадрите решават всичко", Сталин разказва поучителна история от далечния Сибир.
30 местни юнаци отишли на реката, за да събират дървен материал, отнесен от буйното течение при пълноводието. Вечерта в селото се прибрали всички, без един.
На въпрос къде е изчезнал тридесетият юнак, селяните отговорили равнодушно: там остана.
Как така там остана? - Ами удави се, случват се такива неща, какво толкова, подразнили се сибирняците и се разбързали да сложат зоб на кобилата си.
Сталин твърди, че се потресъл от жестокия характер на коравите си сънародници и ги упрекнал, че жалеят повече за добитъка, отколкото за хората.
"Че какво да им жалим на хората. Винаги можем да си направим хора, ама кобила - хайде, пробвай да направиш кобила!", отвърнали останалите.
Отвъд историческите алюзии, съветската сказка някак натрапчиво напомня на кадровата политика на ГЕРБ през последните седмици. Само че е много трудно да се определи на какъв принцип Борисов и съпартийците му решават кой ще играе тридесетия юнак и кой - кобилата.
В един и същи ден ГЕРБ демонстрира рязко раздвоение на управленската идентичност по - на пръв поглед - идентични кадрови казуси.
Борисов не само запази, но и изрично похвали за старанието Светлозар Лазаров - очевидно провален ръководител на структура, от която зависи обществения ред и сигурността в страната.
Не му повлия нито натискът от страна на опозицията ("Ултимативен тон няма да приема от когото и да било"), нито отчаяните демонстрации от страна на адютанта му Цветан Цветанов.
В същото време обаче премиерът промени за една нощ позицията си спрямо кандидата за ръководител на управление "Банков надзор" в БНБ Димитър Костов - при това, внимание, заради недоволството на коалиционните партньори.
От "безспорен професионалист" (по определението на Владислав Горанов) Костов се превърна в "стръв в парламентарния капан", в който ГЕРБ прецени да не цопва - на цената на признанието, че безвластието никак не помага на и без това парализирания банков надзор.
Проблемът не е само в непоследователността, не е само в досадния опит за измиване на ръцете с коалицията/опозицията при всяка невралгична ситуация.
Страхът от предизборни сътресения е най-плоското оправдание за всяко действие или бездействие в българската политика - но сработи безотказно и този път. Преди оправданието беше, че не могат. Сега - явно не искат.
Затова хора като Лазаров и Искров винаги ще преживяват с агресивния си непукизъм.
Затова ще тържествуват, снабдени с безценното удобство на мандата си, напук на управленската и моралната си импотентност. Затова ще надживяват партийните си създатели.
Заради неспособността на политическия елит да си преценява кадрите, да преценява "кого да жали" - добитъка или юнака.
По-големият проблем е в подхода към критичните решения, зад който все по-ясно личи връщането на ГЕРБ към политиката на приземяване и снишаване, "ако не мине бурята, ще се преустройваме".
И вечно ненаучения урок на българската политика - че няма по-лошо решение от невзетото решение.
