Дойде ли 3 март и страстите се нажежават. Обземат ни пориви на патриотизъм, знамена се веят по балконите. Този ден е свързан с идеала за Санстефанска България, територията, на която живеят всички етнически българи, но която никога не се реализира на дело.
Причините за това са много. Една от тях се крие в т.нар. "Райхщадско споразумение", подписано между Русия и Австро-Унгария още през 1876 година. Преди да започне Руско-турската война двете империи си разделят сферите на влияние на Балканския полуостров.
В точка 2 Русия се ангажира, ако постигне победа над Турция, да не съдейства на Балканите да се създаде голяма балканска държава. Санстефанският мирен договор предвижда именно това - независимо Княжество България, с площ от около 170 хиляди квадратни километра.
На 3 март в Сан Стефано няма представители на българското опълчение, дало 3 456 жертви по време на войната. Съдбата на българите се решава от Великите сили, като това е само началото на поредица договори, в които българите нямат думата.
Всъщност Санстефанският мирен договор е само предварителен договор, с който се слага край на войната. Истинския договор се постига на Берлинския конгрес, когато радостта от Освобождението бързо помръква.
Великобритания и Австро-Унгария не разрешават създаването на княжество България с по-голяма площ. Русия е знаела, че това е невъзможно заради подписаното Райхщадско споразумение. Но то е умело крито от обществеността дълги години.
Според много историци с Руско-турската война Русия се стреми да стигне до Цариград и да завладее ключовите проливи Босфора и Дарданелите. Освобождаването на България е само средство за постигане на целта.
Вярно е също, че в този момент никоя друга от големите европейски държави не прави нищо, за да ни помогне. Просто техните интереси са били да подкрепят Османската империя.
Поклон пред подвига на хилядите загинали войници, но 3 март е противоречива дата, а Майката-освободителка не е чиста като сълза. Това проличава много ясно през 1881 година, когато Батенберг уволнява Петко Каравелов и назначава руския генерал Ернрот. Разпуска се парламентът, князът придобива извънредни пълномощия, а реалната власт е в ръцете на руските офицери.
Всеки, който изкаже и най-малка критика към Русия или руските военни в България, го грози "бой с камшик". Свободната преса е затворена и по ирония на съдбата започва да излиза в "поробената" Източна Румелия.
Няма добро чуждо владичество и свободата трябва да се извоюва. Лидерите на българското освободително движение - Левски, Ботев и Раковски са го знаели много добре. Просто в онзи момент българите са нямали друг избор.
Днес обаче не е така. Затова е важно да оставим историята да ни каже цялата истина за миналото. И да не чувстваме нужда да се прекланяме пред Русия, защото ни е освободила, тъй като тя е гледала и собствения си интерес. Нека не забравяме, че българската държава е създадена през 681 година, а руската двеста години по-късно - през 862 година. Покръстването на руснаците се извършва от български духовници, от България те получават и кирилицата.
Но за да бъде България добро място за живеене на българите, усилията трябва да са от наша страна - на гражданите на тази държава. Нито САЩ, нито Брюксел, още по-малко Русия ще ни помогнат.
