Чудо невиждано: великият комбинатор на българския парламентарен баланс - ДПС - не успя да събере достатъчно депутатски подписи, за да внесе вот на недоверие срещу кръволока-здравен министър.
Какъв удар по човешките права, какъв малшанс, каква поредна предизборна драма, няма що.
Да оставим настрана факта, че съпартийците на Лютви Местан се подсетиха да клатят кабинета едва след като го подкрепиха стимулиращо за спорната пенсионна реформа.
Обаче има нещо дълбоко бутафорно в демонстративната "немощ" на ДПС, партията на Онзи, който разпределя порциите. Струва ни се, че чухме артикулация на смях, ако трябва да перифразираме високия наратив на председателя Лютви Местан.
Само един пример - когато ДПС поиска да "извади зъбките" на Цветан Цветанов, успя не просто да събере мнозинство, не просто да отвори вратичка в закона, а да обърне с главата надолу цялата система на службите за сигурност, за да може един успял мъж на 33 г. да си пише един ден трудов стаж като директор на ДАНС.
Представяме си какво щеше да стане, ако наистина искаше да защити правата и свободите на "малкия човек"...
Оперетната приповдигнатост на Лютви Местан може да звучи убедително само за хора без спомени за последните 26 години от политическата история на България.
С постоянно и винаги растящо присъствие в Народното събрание, мандатоносител на две правителства (на Беров и на Станишев), партньор със "златна акция" в четири кабинета, ДПС никога не е напускало властта. Дори в опозиция е успявало да изтъргува лостовете на влиянието си и в този смисъл, никога не е било изолация - още по-малко сега, на върха на електоралната си мощ.
Така че когато Лютви Местан казва в първо лице, множествено число, че "сега сме изолирани в гетата", трябва да уточнява от чие име говори. Дали от името на Пазарджишкото гето или от името на Боянските сараи.
А иначе е прав за сегрегацията и капсулирането на ромския електорат. Като страстен любител на лова, вероятно си дава сметка, че колкото по-компактен е дивечът, толкова по-лесен е за отстрел. А идват местни избори, все пак.
