"Другарят Х премина на по-отговорна длъжност" - тази формула маркираше безвъзвратното възнасяне на поредния функционер отвъд доверения кръг на Тодор Живков.
Уволнението чрез повишение беше начинът за деликатно обезвреждане на онзи тип "наши другари", които се провалят твърде видимо и шумно, за да бъдат прикривани, но и знаят твърде много, за да бъдат наказани. Или са стигнали твърде близо до ядрото на властта, за да бъдат толерирани от Вожда, а изпускането им извън контрол не е желателно.
В коя хипотеза попадна началникът на НСО ген. Ангел Антонов, за да заслужи уволнение чрез повишение, историята засега мълчи.
Но дори от оскъдната публична информация се вижда, че нито предсрочната му оставка му е била доброволна, нито оставането му в НСО е било приемлив сценарий, а офицерската му чест не е проблем, заради който Бойко Борисов ще влезе в нов челен сблъсък с Румен Радев.
Ангел Антонов ще поеме по утъпканите генерал-консулски стъпки на бившите директори на ДАНС Петко Сертов и Владимир Писанчев - само че не в посока слънчев Солун, а към братски Санкт Петербург. Бившият икономически полицай, някогашен отговорник по сигурността в ДЗИ на Емил Кюлев, ще бъде устроен на тих пристан в руска юрисдикция. Без изненади.
Все пак по-добре мисия "Бели нощи", отколкото заточение в безкрайната казахска степ подобно на бившия главен прокурор Никола Филчев, който издържа като посланик в Астана само 2 години.
Преминаването на Антонов в "по-отговорна длъжност" се случва въпреки текущата проверка за злоупотреби в НСО и независимо от резултата й. Без анализ на заслугите или провалите му начело на ключова служба с над 1000 души щат, но с предварителна гаранция за задграничен пост и дипломатически имунитет.
Случва се по модела, по който бе намерена нова ръководна работа и на предшественика му Тодор Коджейков начело на Авиоотряд 28.
И ако мандатът на Коджейков ще влезе в историята на НСО с проспаното нападение срещу Ахмед Доган, този на Антонов ще запомни със скандала около внезапно отзованата (и върната след 16 часа) физическа охрана на Лютви Местан в разгара на войната в ДПС.
Зад формалните принципи на дълг, професионализъм и задължителна политическа неутралност, НСО следи всеки дребен детайл от личния живот на държавния елит. Знае всяка грешна стъпка и неудобна тема, наблюдава всяка конфиденциална среща.
А най-добре пази тайна онзи, който не я знае.
Трудоустроен "за да забрави тайните", например, беше и екс-началникът на НРС ген. Кирчо Киров. Само че амбициите му да прави политика от разузнаването доста бързо катастрофираха в две дела за безотчетни разходи от 10-годишния му мандат.
Да послужи за назидание на всички "злопаметни".
Всеки държавен апарат рано или късно създава кадри, които знаят прекалено чувствителна информация за прекалено чувствителни интереси. Тези хора не бива да бъдат оставени без закрила, не може и да се очаква, че ще стоят безработни заради политическа коректност.
Но серийните "уволнения чрез повишения" на спорни фигури и понижаването на дипломацията до клуб на младия пенсионер-милиционер не е политика. Не е и държавна закрила.
Просто е поредният лош спомен от времето на вечните "другари", с които не можеше да се разделиш безболезнено, а те не искаха да си намерят друга работа. Да се готви следващият.
