Колко души в офиса ти, кварталния магазин или фитнес залата ще се изправят вълнообразно с вдигнати ръце, ако сега влезеш и кажеш, че това правителство ни се подиграва и най-накрая някой да вземе да вдигне бунт? Един, най-много двама, а останалите, както би вметнал (цитирам) Мартин Карбовски, ще се чешат по ташаците и ще те помолят да им дадеш време да си помислят.
Или, добре: ти само организирай бунта, ние ще дойдем - ако нямаме работа (не сме в мола) не правим коремни преси за плочки. А най-добре да се разпишем с група за бунтове във Facebook.
Докато гърците продължават да стачкуват срещу още по-жестоките мерки, които им се готвят (второ поред вдигане на ДДС, пак намаление на заплатите, премахване на допълнителни възнаграждения и затваряне на държавни предприятия), България се прави, че не чува как се посрещат антикризисни мерки. И чака. Тежката дума на Бойко Борисов.
В типичния си стил на леко контузения, но възлов, съсед за мач, с който предраматизира близостта си с народа по време на изборите, батко ще се изправи, за да каже, че няма да ни го го вкара с ДДС-то - тоя мач и тоя път ще ни го даде.
Онзи ден един 10-годишен чудак, на когото не му беше много интересно по време на пикника с големите, си направи футболни кори срещу шутове (скука и бездействие) - от салфетки. Никой нямаше намерение да го рита, но старанието, с което хлапакът се подготви за големия мач, който му се въртеше в главата, с налични средства, беше като еманация на бунта по принцип.
Независимо дали става дума за бунт срещу скуката или срещу някаква система, единствените хора в тази страна, които все още имат енергия да действат толкова, колкото и да говорят, са децата. И ако едно дете може да излъчва цялото световно многообразие на термина "срещу", ние, "много големите", изповядваме една зациклила льобонова "психология на тълпата". Нищо че бунтът в езика ни е долу-горе истински. Бунтът в системата беше и си остава твърде фарсов.
Чакаме да видим дали другите ще скочат, а ако го направят, се оглеждаме за тези, които все пак разсъждават заслужава ли си труда.
Иначе всеки един от нас, по отделно, е достатъчно загрижен за бъдещето си, за да почувства, че вдигането на ДДС-то ще се стовари с все сила върху ахилесовото му сухожилие - така както го е почувствал не един грък. Когато се заговори за това обаче, всички разсеяно пуснахме по някоя и друга псувня и толкова.
Тясното единство на българската психика, за разликата от тази на гърците (като най-пресен и съседски пример), се изразява не в нетолерантност или неустоима сила към високомерната лекота, с която правителството финтира търпението ни, а в абсолютна безотговорност.
В тази страна липсата на организираност срещу провалите на правителствата процъфтява (ако не броим изкупителната жертва на прехода Жан Виденов). Преди около месец например едва десетина души се събраха в градинката пред църквата "Света София", за да протестират срещу дупките по улиците на София, въпреки че за последния месец един на всеки десет души от компанията, в която попадаш, има горчив спомен от спукана гума - заради дупка.
Недоволните граждани обаче бяха по-малко от журналистите, които отразиха "протеста". Така заседанието на Столичния общински съвет, което течеше по това време в сградата на общината в съседство, остана необезпокоено от едва доловимите кукерски звънци на негодуващите.
Десетина дни по-късно организаторите на протеста "България срещу дупките" се надъхаха за второ полувреме, на което този път имаше двайсетина зрители. Те отправиха същите искания: повече прозрачност и граждански контрол върху изразходването на средствата за пътни ремонти. "От правителството очакваме да изпълни предизборното си обещание част от данъците на хората да се връщат в общините", каза Цветан Фиков, организатор на събитието и PR на сайта dupki.net, чрез който протестът беше разгласен.
Но заглъхна в дупките така както би се случило с всяко подобно намерение, различно от всемилостивото гръмко опело на ампутирано куче. За което се събраха на улицата с една идея повече хора отколкото срещу дупките...
В Гърция бунтовете продължават. Днес има обща национална стачка. В същия ден обезвредената тълпа у нас ще трябва да чуе съвсем окончателния отговор за ДДС-то и схемата за болничните.
Малко преди това фанатичната вяра, че Бойко Борисов не би постъпил толкова подло с нас и в навечерието на празника на храбростта ще пребори лошия змей, е много по-силна от идеята за съпротивление.
Каквото и да се случи с ДДС-то, „мексиканската вълна" от търпеливи емоции ще продължи. Българинът както винаги чака някой друг да заколи змея, блеейки като агънце преди заколение.
