Преходът май наистина свърши. Щом НДК най-сетне влезе в правния мир. Досега Националният дворец на културата беше стопанско обединение - като ония ДСО-та от Татово време.
А директорът му Христо Друмев смени 13 правителства от 1988-а насам. Не само защото е единственият българин - световен шампион по бридж. (И с Георги Марков е играл често...) Четиринайстото обаче го отвя.
Да кажем, че пазарната икономика победи и последната отломка от соца. Ако разкарат и скелета на опакования от близо две години п.....к в градинката пред НДК, съвсем ще е добре. След като стопанин на НДК вече ще е Министерството на културата, кой, ако не министър Вежди Рашидов, скулптор по призвание и професия, е редно да разчисти т.нар. монумент...
Какви ли драматични усилия е коствало днешното решение на Министерския съвет на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков?! Все още имам едно наум дали премиерът Бойко Борисов няма да го отмени - ако неколцина отидат да го помолят на крака.
23 години НДК беше като град-държава в София. България не я броим.
Концерти, панаири, борси, изложения, постоянни наематели. И никакви отчети, никакви баланси, за данъци и дума да не става. Колко са приходите от наеми на площи в подлеза, в самия комплекс... Странно, как са сключвани договорите и са обявявани обществените поръчки.
Един Друмев си знае. Сега вече и одиторите, които проверяват - първо, обществените поръчки за последните 3 години, после - и другите книжа, стига да ги открият.
Бившият вече изпълнителен директор обича да казва, че от 1991-а НДК се самоиздържа. Подтекстът е, че едва ли печели толкова, че да заделя и за държавата. Как да вярваме, като не сме видели. Може и да е на червено, ако отдава площи под наем на цени като за партийни клубове - по стотинки на квадратен метър...
Факт е обаче, че близо четвърт век комплексът е работел в сивата икономика. И Симеон Дянков го извади на бяло - за добро или зло, ще разберем.
Чака се противноковият отбор да каже пас, контра или реконтра.